ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

АНА КАРЕНИНА?! ТОЛСТОЙ?! АМА, МОЛЯ ТИ СЕ, КАКВИ СА ТИЯ РАБОТИ ОТПРЕДИ 100 ГОДИНИ?!

 

Всъщност, отпреди 130 ... Но, когато препрочетох книгата – за два дни, впрочем – душата ми бе преизпълнена с възхита. Почувствах се развълнувана от непреходността на човешките проблеми. Бях и зашеметена от факта, че Толстой сякаш не пропуска нито един нюанс от противоречивите преживявания на героите си (това обаче можах да преценя едва днес, след многото преживени лични и споделени психотерапевтични сесии). Историята на Ана Каренина е дори тривиална: след осемгодишен брак, в който вече само детето я свързва със съпруга и, тя се влюбва в друг мъж. Поредната литературна любовна история, която завършва трагично. В тази обаче открих всичко, което помита хората, попаднали във вихъра на неочакваната и неудобна любов. Тя е жената, която се лута между естественото си желание да бъде обичана и да обича (“истински”, но какво ли означава това?) и разбирането и за майчински и съпружески дълг. Тя е жената, която, като не успява да разреши този конфликт и породените в него чувства за виновност, незначителност и несмисленост, съсипва връзката, заради която избира да мине през мелачката на емоционално чумавото обществено мнение. И така всеки от засегнатите заживява в свой ад: съпругът преминава през отричането, студената ярост, хладния разум, омразата, примирението, приемането, великодушието и какво ли не още! Харизматичният Вронски, любимият на Ана, за когото, преди връзката му с нея, имат значение само собствените му вълнения и достойнства, постепенно започва да открива, че постигането на желаното щастие има неподозирана цена, която той така и не успява на плати. Какво превръща любовта в омраза и как омразата ражда желание за мъст и наказание? Какво кара една майка да преживява заченатото в любов дете като бреме и с неприязън? Какво движи човека в тези така разнопосочни чувства и предопределя не само собствената му съдба, но и тази на неговите близки? Интелектът или чувствата? Инстинктите или религиозните и обществени норми? Любимият човек като предмет? Неврозата на властта? Възможен ли е сексът без чувство за вина? Възможен ли е бракът като съюз на равни партньори, а не като убийствен хомот за цял живот? Изобщо, възможна ли е любовта? Или може би, по-добре, коя е възможната любов? И какво общо с нея имат идеята за достойнство или гордостта? Къде да намерим онези отговори, които ще ни преведат през живота не само без фатални крушения, но и познали неговия божествен промисъл? Толстой и героите му ги търсят, намират, изоставят, убиват, оцеляват, гледат безнадеждния и все пак вдъхновяващ безкрай на небесния свод и... Остава безусловното, макар и недоизказано усещане, че, да, животът, загадъчно смислен и прекрасен, дори в неговия трагизъм, продължава.

Сякаш няма тема, неразработена в този роман. Разказът на Толстой върви леко, но води читателят толкова надълбоко, че съпреживяването придобива привкуса на личен катарзис... Този разказ ме наведе отново на едно обезкуражаващо заключение: явно човекът не е помъдрял през изминалите 130 години; емоционалната зрялост е мираж; щастието е понятие неясно, а пък най-непостижимо за хората изглежда е да общуват, живеят заедно или да се разделят в яснота, истинност и хармония, всеки с отговорността за собственото си битие. Както и това, че всичко, произлизащо от човека, е просто човешко и едва ли някой измежду нас има природно моралното право да определя кое е добро и кое - зло за индивида. Въпреки че малцина се въздържат от това изкушение, без да осъзнават цялата сериозност и тежест на подобна отговорност. Всяка от тези реалности е очевидно песимистична, а на мен това не ми харесва. Ще ми се да има решение. При това не само индивидуално (което все пак, знам, е възможно), а ей-така, за всичките човеци, по цялото земно кълбо! Това обаче звучи направо патетично! Поуспокоява ме припомнянето, че и на Толстой му се е искало да стане така. Преди 130 години. И факт за сега е само, че то просто (още) не се е случило.

“Ана Каренина” може да бъде възприета просто като една книга, написана преди повече от 100 години, която само поради този факт дори, е така безнадеждно остаряла, че не си струва да бъде прелистена. За мен “Ана Каренина” обаче е богатство, родено в резултат от житейския опит и проникновени прозрения на своя автор, който е видял, почувствал и осмислил човешката душа и битие. При това по начин, който ме докосна така дълбоко със своята достоверност, че мога да определя само така: възхитително!

Весела Вътева

Аналитичен психотерапевт

6.12.2006

Търси
ИК Кръгозор

1113 София,
ул. "Александър Жендов" 6, ет. 3, офис 303
тел.:(02) 944 53 80
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

 

Новини
Интервю с Диего Галдино
Филмът "Момчето, което обичаше Луната" с български субтитри
Заповядайте в „Кръгозор YA литклуб”
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.