ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Дебютният роман на Лора Маквей „Под бадемовото дърво“ е за 15-годишната Самара и нейното семейство, които напускат контролирания от талибаните Афганистан. Бягат от един разпадащ се свят и от ужасите, които ги преследват, с надеждата, че в края на дългото им пътуване с Транссибирския влак ги очакват неща, които са им били отказани в родната страна – сигурност, дом, свобода, правото да бъдат каквито искат.

Как се ражда идеята за романа, защо авторка с ирландски корени пише за съдбата на афганистанско семейство, какви са различните и непознати лица на Афганистан и откъде идва интересът й към руската литература – за всичко това разказва Лора Маквей в интервю.

Какво Ви вдъхнови за дебютния Ви роман „Под бадемовото дърво”?

Има най-различни неща, които могат да дадат искрата за написването на книга. Когато съм се родила, родителите ми обмисляли дали да ме кръстят Лара, а не Лора, благодарение на „Доктор Живаго“ – романът на Борис Пастернак, който бил много харесван вкъщи по онова време. Така че съм привлечена от всичко руско още от бебешката люлка. Много исках да пиша за Толстой и в частност за „Ана Каренина“ - книга, която за мен беше от първостепенно значение, когато бях малко по-малка от Самара. Така че започнах да пиша романа с тази идея, а после се заинтересувах как една идеология може да се замени с друга.

Пътувала съм много до бившите комунистически страни и съветските републики и съм виждала със собствените си очи наследството от тези времена. В случая с Афганистан – той е имал различни лица - преди и по време на съветската инвазия, а после и по времето на талибаните. Има невероятна промяна в много малък период от време, когато обществото радикално се променя и после отново се променя, и това беше много интересно за мен.

Виждала съм цели серии от прекрасни фотографии от Афганистан през 60-те години на 20. век, които показват една страна от държавата, която не ми беше позната дотогава. Натъкнах се на снимки на хора в магазини за музикални плочи, четох, че Дюк Елингтън е свирил в Афганистан, а най-много ме заинтригува факта, че жените са следвали в университети и са имали правото да се обличат по много по различен начин от днешния. Мисля, че почти половината лекари в страната по онова време са били жени. Всичко това живо ме заинтригува, а също така и какво ли е било да преживееш такава драстична промяна.

Голяма част от романа се развива в купетата на Транссибирския експресен влак. Защо влакът се превърна в основна реалия в книгата за бягство от конфликта в Афганистан през 90-те години?

За мен романът е за войната и напускането на родното място в по-широк смисъл, отколкото за конкретния случай с конфликта в Афганистан. Беше много важно да създам фон, на който героите ми могат да пътуват напред и назад, не само физически и през географски ширини, но и във времето и историята. Исках да пиша за това, че трябва да се учим от миналото, да носим миналото със себе си и как човечеството сякаш повтаря все едни и същи грешки.

В „Под бадемовото дърво” Самара и семейството й преживяват ужасите на войната. Как бихте отговорили на критиците, които твърдят, че Самара преживява прекалено много жестокости? Или че един западен писател не трябва да се поставя на мястото на едно младо афганистанско момиче?

Идвам от Северна Ирландия и съм израснала с хора, които налагат определен начин на мислене – че си различен от другите. Смятам, че това до голяма степен ме е оформило като личност, определило е много от изборите ми във връзка с нещата, с които съм се занимавала, и определено е повлияло на стила ми на писане. За мен писането трябва да отразява нашите различия, както и общите черти, трябва да предизвиква емпатия, съчувствие. И ако романът ми може да помогне за постигането на тази цел, ако може да накара хората да се замислят върху тези въпроси и проблеми по един нов начин, тогава съм направила нещо хубаво и добро.

Хората имат ограничена представа какво е бежанец, но това е история за едно семейство от средната класа, чийто живот е напълно съсипан от военен конфликт, и не е толкова трудно за читателите да се идентифицират с героите.”

Източник: Bookanista.com

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Незабравима среща на Юлия Спиридонова с ученици от 63 ОУ „Христо Ботев"
Съвети на YouTube звездата Шейн Доусън към бъдещи влогъри
Юлия Спиридонова е най-четеният детски автор за 2016 г.
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.