ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Фиона Дейвис е родена в Канада и е израснала в Ню Джърси, Юта и Тексас. Започва кариерата си в Ню Йорк като актриса, където се изявява на Бродуей и в регионални театри. След десет години сменя кариерата си и започва работа като редактор и писател. Романът „Момичетата от хотел „Барбизон” е дебютната й книга.

Какво Ви накара да напишете този роман?

Харесва ми да научавам нови неща за историята на сградите – независимо дали става дума за замък в Англия, или музей в Ню Йорк. „Барбизон“ е емблематичен хотел, който е дала подслон на много жени и на техните истории. Исках да проуча доколко ролите на жените са се променили през годините и доколко са останали същите. Исках да разбера повече за проблемите, свързани с класата и статуса.

Докато самата аз си търсех жилище, разгледах един апартамент в сградата „Барбизон“ и се учудих колко много се е променило мястото от черно-белите снимки от 50-те години на миналия век. Когато научих, че на няколко от дългогодишните обитателки на хотела им е било позволено да останат в апартаментите си, когато хотелът е бил превърнат в жилищна сграда, осъзнах, че съм се натъкнала на материал за роман.


Какво проучване направихте за книгата си?

Проучването ми беше невероятно интересно. Освен че прочетох всичко, което успях да намеря за онази епоха, също така интервюирах няколко от жените, които са живели в хотела през 50-те и 60-те години, и вплетох техните преживявания в книгата. Също така прегледах и няколко списания за жени от началото на 50-те и намерих стари издания на вестник „Ню Йорк Таймс“, за да усетя какъв е бил животът тогава.

Ню Йорк зае централно място в проучването ми. Едно посещение до легендарния магазин за подправки на Лиор Лев Серкарц „La Boîte” ми даде идеята да създам герой, който да е страстен почитател на смесването на подправки. Също така посещавах един курс по бибоп джаз в университета Суинг, воден от брилянтния тромбонист Винсент Гарднър. Това беше вълшебно преживяване.

Кои от местата и хората в книгата са истински и кои - измислени?

Burt Glinn, David Amram at the Five Spot Cafe, New York, 1957

Истински са сградата „Барбизон“, фонтанът „Бетесда” в Сентръл Парк, ресторантът на Хектор, който се е намирал на „Бродуей” и Петдесета улица. Нощният клуб „Флатид Фифт“ е измислица - микс от няколко реални клуба от онова време като „Five Spot” и „Half Note“, както и „Smalls“, който се намира на Западна десета улица и Гринидж Вилидж. Повечето музиканти, споменати в романа, са реални личности освен Стик Хокинс, чийто прототип е Телониъс Монк. Много исках да включа сцена, в която Монк свири, но разрешението му е било отнето през 1951 г. заради арест за наркотици, което пък означава, че му е било забранено да свири в който и да било клуб в Ню Йорк. Използвах Стик Хокинс като дубльор, тъй като тази част от книгата се развива през 1952 г. За нещастие, Монк си връща лиценза чак през 1957 г. – представете си каква загуба е било това за феновете на джаза по онова време.

Как преминахте от журналистичекото писане към писането на роман?

Като журналист обичам да създавам истории, правейки проучвания и интервюта. Когато реших да напиша тази книга, подходих по същия начин. Но понеже е литературно произведение, можех също така да използвам и въображението си и да създам история, базирана на факти, но в същото време без техните ограничения. Надявам се, че читателите ще усетят атмосферата на ранните 50 години на миналия век – какво се е очаквало от жените тогава и колко е било трудно да се освободят от тези ограничения. В същото време се надявам, че ще им е приятно да четат за две поколения жени и как те си влияят и си помагат да бъдат чути и зачитани.

В „Момичетата от хотел „Барбизон“ се преплитат две истории – в настоящето и в миналото. Структурата е сложна, балансът е деликатен. Бяхте ли съставила подробен план за развитието на цялата история, преди да започнете да пишете романа? Беше ли трудно да поддържате темпото на историята и в същото време да запазите напрежението и в двете истории?

Мисля, че ако знаех колко ще е трудно да вплетеш две истории в едно, никога нямаше дори да се опитам. Но аз подходих по същия начин, както правех и с журналистическите си материали, и много внимателно планирах историята. Доста време обмислях какви точно да са героините на Дарби и Роуз – какви да са целите им, какво ги вдъхновява и мотивира, какво ги плаши. След това си направих брейнсторминг за идеи за сцените в книгата и ги написах на залепващи се листчета – сини за Дарби и розови за Роуз. Залепих ги върху стената в кабинета ми и ги подредих, така че да се редуват една след друга. След това написах план на сюжета и чак тогава започнах да пиша първата чернова. Знаех, че не мога да оставя нищо на случайността. Ако издадях нещо прекалено рано в някоя сцена, това щеше да се отрази негативно върху напрежението и мистерията.

В романа става ясно, че през 50-те години жените са били настанявани в хотела по социален статус – моделките са живели на най-горния етаж в „Барбизон“, после са били жените, работещи в издателския бизнес, а на най-ниския етаж – учещите за секретарки. Тази социална йерархия изглежда остаряла днес, но въпреки това сякаш обществото ни не я загърбило изцяло.

През 50-те години жените не разполагат с икономическа сила, така че бракът е бил най-сигурният начин да се сдобият с такава. Спомням си как интервюирах една от бившите обитателки на „Барбизон“ и я попитах какви са били цените в хотела, а тя ми отговори, че няма представа, защото родителите й плащали престоя. На всичкото отгоре женските списания по онова време дават съвети на омъжените млади жени като: „Всяка сутрин си слагайте червило преди закуска“. Но дори и днес срещам жени, които се определят само като съпруги и майки, а след развод или след като децата се отделят се опитват да изградят наново идентичността си. Така че имах голямо желание да включа в книгата темите за социалната йерархия и за брака каквито са били тогава и как все още са се запазили и в наши дни.

Една от героините в книгата Есми е прислужница в хотела и е от пуерторикански произход. Жените в хотела не я харесват и предупреждават главната героиня Дарби да не ходи с нея по джаз клубове. Дали я съдят заради пуерториканските й корени и ниския й статус на прислужница? И дали се е гледало с лошо око на джаз клубовете по онова време като на места с лоша репутация?

През 50-те години на 20. век има голям наплив на пуерторикански имигранти в Ню Йорк и те са посрещани с недоверие, враждебност и са подложени на дискриминация. Поради тази причина Есми никога не била приета в „Барбизон“ през главния вход като гостенка на хотела, защото момичетата, които са пребивавали там, е трябвало да представят три препоръки, за да бъдат приети и за да докажат, че са от „добри“ семейства.

През 50-те е имало много известни джаз клубове – като „Бърдленд“ и тези на 52-ра улица, които са били много популярни сред различен тип хора и не са били смятани за подозрителни. Но в процеса на проучването ми за книгата открих препис на донесение, публикуван в „Ню Йорк Таймс“ през 1951 г., в който се описват джаз клубове и търговията с наркотици в огромни детайли – кои музиканти са продавали наркотици и в кои точно клубове. Исках чрез „Флатед Фифт“ да пресъздам един от по-малките клубове, които започват работа, когато по-известните клубове затворят. В тези малки и не толкова известни клубове се събирали музикантите след основните им ангажименти в популярните заведение, за да свирят заедно и да се предизвикват един друг на сцената, да показват виртуозността си и да експериментират. Това са места, където гостенките на „Барбизон“ никога не биха стъпили.

Източник: Fionadavis.net и Bookclubbabble.com

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Незабравима среща на Юлия Спиридонова с ученици от 63 ОУ „Христо Ботев"
Съвети на YouTube звездата Шейн Доусън към бъдещи влогъри
Юлия Спиридонова е най-четеният детски автор за 2016 г.
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.