ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Емблематичната сграда в Ню Йорк намира място в американската литература

Не са много сградите в Ню Йорк, които са обезсмъртени в американската литература, както хотел „Барбизон“.

От 30-те до 60-те години на 20. век той е един от най-известните хотели за жени, в който те отсядали, когато пристигали в Манхатан. Много от тях са имали амбициите да останат за постоянно в Ню Йорк и да си намерят работа. Хотелът е бил предпочитан от родителите от провинцията, които били загрижени за дъщерите си и искали да ги защитят от явните грехове на града.

„Барбизон“ е прочут най-вече с впечатляващия списък от известни личности, които са отсядали там в началото на звездната си кариера. Сред тях са Джоан Кроуфорд, Грейс Кели, Кандис Бъргън, Силвия Плат, Али Макгроу. Всички гостенки имат силна емоционална и често противоречива връзка с мястото.

В хотела са отсядали и уважавани писателки като Рената Адлър и Джоан Дидион. Но той невинаги е представян в положителна светлина в произведенията, които тези авторки създават, особено в писаните през 50-те и 60-те години. Може би най-известното описание на „Барбизон“ е в „Стъкленият похлупак“ от Силвия Плат. В романа й хотелът е преименуван на „Амазон“ и е задушаващо и тъжно място за героинята й по време на депресиращия й престой в града през лятото.

Освен описанието му в книгата на Плат, „Барбизон“ също така е силен образ в масовата култура на ритуалното преместване на „момичетата от малкия град“ в Манхатън. Той е преход между родителския контрол и съблазните на големия град. Хотелът подхранва надеждите на гостенките си за перспективна работа, свобода и разбира се – за мъже. Част от причината наративът за „Барбизон“ да е толкова популярен е заради известните гостуващи редактори в списание „Mademoiselle”.

През 40-те години „Mademoiselle” започва практиката да кани в Ню Йорк току-що завършили гимназия момичета от цялата страна за един месец като „гостуващи редактори“. Част от програмата са били Бетси Джонсън, Джоан Дидион, Али Макгроу – те всички живеят в „Барбизон“, докато карат редакторския си стаж. Писателката Гейл Грийн споделя за преживяването си: „Имаше много привилегии, много примамливи развлечения за човек като мен от Средния запад“.

По време на тези стажове в „Mademoiselle” много от момичетата обикалят неспирно редакциите на „Ню Йорк Таймс“, където ги глезят с черен хайвер в италиански кристални купи по време на изискани обеди или пък се забавляват на партита с коктейли в бляскавите апартаменти на издателите. „Барбизон“ играе ролята на майчина закрила по време на престоя им.

През 40-те и 60-те години на 20. век „Барбизон“ насърчава конкуренцията между гостенките. Кандидатстването за стая в хотела бил стриктен процес и се предпочитали кандидатките, които имали определени цели за постигане по време на престоя си в Ню Йорк. Много от бившите обитателки на хотела, които не се занимавали с писане, включително Джоан Кроуфорд, Кандис Бъргън и Лайза Минели, разказват за начина, по който там са ги тласкали към успех в избраната от тях кариера и в същото време хотелът се рекламира като най-доброто място за младите жени, които искат да сбъднат мечтите и целите си.

Но след всеки разказ за блясъка и прекрасното пребиваване в „Барбизон“ има и такъв с много по-тъмни краски. Тези, които се чувствали потиснати, докато живеели там, били доста повече от дръзналите да пишат за това. През 50-те вълна от самоубийства залива хотела, много от които били редовно на страниците на таблоидите в Ню Йорк и по-късно ги кръстили „самоубийствата в „Барбизон“. Много млади жени изпитали силна депресия от пребиваването си на това място. Голяма част от жените се стремели да постигнат вече набелязани цели – кариера, творческа работа и брак, но също такъв голям брой напускат града отхвърлени, самотни и с незадоволени амбиции. Много често хората наричали хотела „куклената къща“, което прозвище присъства и в романа на Фиона Дейвис „Момичетата от хотел „Барбизон”.

Възраждането на „Барбизон“ в литературните произведения напоследък се дължи на носталгията по славното му минало, а също така и на скорошната му трансформация от хотел в луксозна жилищна сграда. Благодарение на известната статия на Майкъл Калахан във Vanity Fair за сградата, която не само разкрива неизвестни факти от културната история на Ню Йорк, но също така интервюира многобройни бивши гостенки на хотела.

Сега сградата вече се казва „Барбизон 63“ и е превърната в луксозен жилищен комплекс за елита на Ню Йорк с апартаменти за милиони долари с прекрасна локация в Горен Ийст Сайд. Според доклад от 2006 г. там все още живеят повече от 10 жени в апартаменти с контролирани наеми, което означава, че са останали от времето, когато „Барбизон“ е бил хотел.

Различните и противоречиви мнения на жените, живеели в хотела, са повод интересът към енигматичната сграда да е все така голям. И днес емблематичната сграда се завръща по забележителен начин в литературата. В романа „Момичетата от хотел „Барбизон“ (ИК „Кръгозор”) авторката Фиона Дейвис черпи вдъхновение от славното минало на хотела, за да представи историите на две жени - една от миналото и една от настоящето. Дарби Маклафлин е младо и неопитно момиче, което отива да живее в Ню Йорк през 50-те. Дейвис добавя и съвременна история за журналистка, обсебена от мистерията около загадъчна жена с воалетка, която обитава сградата, и от смъртоносен инцидент в хотела няколко десетилетия по-рано.

Източник: Lithub.com

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Юлия Спиридонова гостува в ЧСУ ЕСПА
Фиона Дейвис: Дакота Билдинг е перфектното място за действие на роман
Юлия Спиридонова гостува в ЧОУ „Света София“
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.