ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Фиона Дейвис е позната на българските читатели с романа си „Момичетата от хотел „Барбизон“. В новата си книга „Наследницата от Дакота Билдинг” тя отново пренася читателите в Ню Йорк, като този път основна част от действието се развива в най-емблематичната луксозна жилищна сграда в града.

Авторката предлага завладяваща история за две жени от различни епохи, чийто живот е променен завинаги от Дакота Билдинг

Сара Смайт пристига от Лондон, за да бъде новата лейди мениджър на жилищната сграда „Дакота“, която скоро ще отвори врати за първите си обитатели през 1884 г. Втората сюжетна линия се развива 100 години по-късно - през 1985 г. Бейли Камдън е интериорен дизайнер и получава задачата да ремонтира големия луксозен апартамент на братовчедка си, който се намира в прословутата сграда. Това, което Бейли открива в мазето, ще преобърне не само всичко, което е знаела за корените си, но и напълно ще промени живота й.

Изпълнен с любов, тайни и драматични обрати, романът „Наследницата от Дакота Билдинг” завладява с майсторския си стил и богатството на исторически детайли.

Ето какво споделя авторката Фиона Дейвис за книгата си в интервю за Leslielindsay.com.

Много ми хареса вторият Ви роман „Наследницата от Дакота Билдинг”, най-вече защото съчетава няколко от моите страсти – архитектура, интериорен дизайн и лудост. Знам, че идеята за втората Ви книга се е родила, докато работите по първата - „Момичетата от хотел „Барбизон”. Може ли да ни разкажете повече за това откъде почерпихте вдъхновение за „Наследницата от Дакота Билдинг“?

Живях на Ъпър Уест Енд 25 години и съм минавала покрай Дакота Билдинг стотици пъти, взирала съм се в огромните й прозорци, чудела съм се какво ли е да живееш там. Осъзнах, че писането на книга, чието действие се развива в „Дакота“, ще ми даде перфектното основание и извинение да вляза там. Успях да го направя най-накрая чрез доста връзки и с помощта на няколко много усложливи хора, които живеят в сградата. Навлизайки повече в историята, осъзнах, че това е идеалният избор за роман в две сюжетни линии. Сградата е претърпяла много промени от откриването си през 1884 г. в края на Сентръл Парк, когато мястото е било описано в един вестник като: „камънаци, блата, кози и колиби“. Преди 80-те години на 20. век двама от обитателите вече били махнали историческите детайли от интериора на апартаментите си и ги заменили с мъхести килими и огромни огледала от тавана до пода. Това беше много добър начин да сравня и покажа контраста между две „позлатени епохи“, както и да покажа как са се променили ролите на жените и тяхното място за обществото.

Кои герои са „истински“ и кои - плод на въображението Ви? Предполагам, че Сара Смайт е сборен образ, но какво ще кажете за Тиодор Камдън? Хенри Харденбърг? Нели Блай, която сте преименувал на Нели Браун?

Сара Смайт и Тиодор Камдън са измислени герои. Исках да имам герой, който да е архитект в сюжета от 19. век, така че той и Сара да могат да станат екип и да подготвят сградата за деня, в който ще се нанесат първите собственици. Хенри Харденбърг е реалният архитект на Дакота Билдинг, а също така и на още забележителни сгради, така че реших да му дам малка роля в романа, но не исках да се опитвам да нагаждам живота му в историята ми. И ето тук дойде Тиодор – той е отговорен за вътрешния дизайн на сградата и по този начин можех да правя с него каквото реша без никакви пречки.

Предишната ми работа беше като медицинска сестра в психиатрично отделение за деца и тийнейджъри. Интересувам се от психиатрия – особено от история на психиатрията. Не мога да не спомена Вашите описания на бруталните условия, които описвате в книгата, в психиатрията на остров Блекуел. Всъщност търся с години книгата на Нели Блай „Десет дни в лудницата“ с твърди корици и е много трудно да се намери. Може ли да разкажете малко повече как измислихте тази част от историята? Какво проучване направихте?

Бях чувала за Нели Блай, когато учех за магистърската си степен по журналистика в Колумбийския университет и това ме накара да потърся информация от първа ръка за живота на жените в лудниците през 80-те години на 19. век. След като прочетох книгата „Десет дни в лудницата“, посетих това, което е останало от лудницата на острова и днес е лоби на жилищна сграда. Надявам се, че в книгата ми ужасяващите условия в психиатрията служат като интересен контраст на лукса в „Дакота“.

Дали в следващата Ви книга ще се появят други исторически места, които сте посетили по време на проучванията си за „Наследницата от Дакота Билдинг“ и „Момичетата от хотел „Барбизон“?

Освен че ходих до остров Рузвелт, също така описах библиотеката в сцената с бала като библиотеката в Morgan Library & Museum и използвах Tenement Museum на Орчард Стрийт за вдъховение за описанието на семейния апартамент на Дейзи. Strawberry Fields – точно през улицата срещу „Дакота“ – са важно място в романа. Следващата ми книга ще е за Grand Central Terminal – една от най-запомнящите се и известни сгради в Ню Йорк и е невероятно удоволствие да работя по нея.

Кое е най-приятното нещо, когато човек пише исторически романи?

Обичам периода на проучване, когато всичко е възможно и идеите идват една след друга. Предизвикателството е, когато трябва да избереш една от многото идеи и да намалиш броя на сюжетните линии и броя на героите, когато трябва да измислиш история, която да пресъздава точно историческия период, но също така да държи в напрежение читателя. Друго невероятно удоволствие е обратната връзка от читателите. Имах много срещи с читатели в различни книжарници и много ме радва, че те приемат книгите ми толкова радушно и ентусиазирано.

В „Наследницата от Дакота Билдинг“ е обърнато специално внимание на периода на детството. За кои неща от детството си все още мечтаете (дреха, играчка, книга, нещо друго)?

Когато бях на около 8 години, взех една книга от местната библиотека – беше книга за момиче, което обожава конете, и най-накрая цяло лято язди кон. Накрая осъзнава, че е голяма отговорност да имаш кон и да се грижиш за него. Беше любимата ми книга – бях луда по конете, но бях и дълбоко развълнувана от откритията на героинята и промяната й. Сигурно съм заемала тази книга десетки пъти. Но не мога да си спомня името на романа. Ако някой е прочел тази книга и си спомня заглавието – моля да ми пише!

Източник: Leslielindsay.com

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Юлия Спиридонова гостува в ЧСУ ЕСПА
Фиона Дейвис: Дакота Билдинг е перфектното място за действие на роман
Юлия Спиридонова гостува в ЧОУ „Света София“
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.