ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Дейвид М. Барнет е английски журналист и писател. След години работа за регионални вестници, той започва да пише за редица национални вестници, а също така преподава журналистика в университета „Тринити“ в Лийдс.

Барнет е автор на фентъзи поредица, но най-голям успех постига с романа си „Земята вика Майор Том”, който вече излезе на български език с логото на издателство „Кръгозор”.

Това е оригинална, затрогваща и невероятно забавна история на един космонавт, пътуващ към Марс, който се е отказал от света, но открива по най-невероятния начин, че може би светът не се е отказал от него. Роман за семействата, за прошката и за неочакваните приятелства.

Ето какво споделя в интервю Дейвид М. Барнет за книгата си и за влиянието на музиката на Дейвид Боуи върху сюжета.

Започвате кариерата си като журналист. Как се промени стилът Ви на писане, след като започнахте да пишете художествена литература?

Все още пиша доста журналистически материали – това заема повечето време от работния ми ден. Започнах да пиша художествена литература отдавна, още когато бях журналист на пълeн работен ден, така че двете неща винаги са вървели ръка за ръка. Според мен те са като двете страни на една монета. Журналистите разказват истории, както и писателите, но по малко по-различен начин. Това е, като да тренираш различни видове спорт – ако искаш да участваш в маратон, а то е като писането на роман, основно бягаш. Ако искаш да чупиш стени и тухли с ръце, това е като журналистиката, тренираш основно мускулите на ръцете си.

Общото е, че най-хубавите журналистически истории и най-добрите романи са посветени на хората. Така че основното е да влезеш под кожата на хората, независимо дали са измислени от теб герои, или са истински личности. И дори когато пишеш художествена литература, независимо колко невероятна и фантастична е тя, трябва да звучи истински и реално, честно и логично или въобще няма да привлече читателите.

Дейвид Боуи има голямо влияние в „Земята вика Майор Том“. Защо решихте да е толкова свързан с историята или това се получи от само себе си?

Случи се от само себе си. Това, което ми даде идеята за романа, беше една новина от Коледата на 2015 г., когато астронавтът Тим Пийк набира грешен номер от Международната космическа станция и се обажда на една възрастна жена в Англия. Две седмици по-късно Боуи почина и тези две събития се преплетоха в мислите ми, така че вече ми се струваше нормално героят ми Томас, който е голям киселяк и нацупен сръдльо, да намира утеха в музиката и да е фен на Дейвид Боуи. Така смъртта на Боуи играе важна роля в един от ключовите моменти в романа, които го подтикват да излети в Космоса.

Кой е любимият Ви албум на Боуи и защо?

„Най-доброто от Дейвид Боуи“ (смее се). Не, мисля, че любимите ми са ранните му парчета. Hunky Dory или The Rise and Fall of Ziggy Stardust and The Spiders From Mars, защото израснах с тях и са музиката на моето детство. Когато бях дете, Боуи ми беше леко плашещ, но също така намирах за много интересен факт, че той беше като хамелеон и това, че правеше много шантави и извънземни неща.

Какви проучвания трябваше да направите, за да звучи романът реалистично, като се има предвид, че действието се развива и в Космоса?

О, боже, дори няма да повярвате какво ми се наложи да проучвам. За около два дни бях водещ в цял свят ескперт по излизане в открития Космос или за лаици като мен и вас – космическа разходка. Седях и четях всички тези абсолютно неразбираеми технически ръководства на НАСА, така че поне отчасти да схвана за какво става дума и горе-долу да не допусна големи грешки – и то за сцена в книгата, която е само 2 страници. Това е друг аспект от журналистиката – трябва да станеш експерт по нещо за много кратко време и мозъкът ти изхвърля цялата тази ненужна информация, когато вече не ти трябва. Опасното е, че когато си погълнал толкова много информация, се изкушаваш да залееш книгата с нея, но последното нещо, което иска читателят, е да чете хиляди страници с технически обяснения, които не подпомагат развитието на сюжета и на героя. За мен е важно да съм описал така нещата все едно знам за какво говоря и истинските астронавти или техници в НАСА да не се ядосат на грешките ми, докато четат. Също така, когато си събрал цялата информация, трябва да следваш още една журналистическа максима – да не позволиш на фактите да отнемат от хубавата история (въпреки че никога всъщност не съм чувал някой журналист да казва това...).

Кои книги и автори са ви оказали въздействие и бихте ги препоръчали на хората?

Не се влияя много от книги и нарочно не четох нищо, свързано с Космоса, докато пишех „Земята вика Майор Том“, но винаги съм се възхищавал на великите писатели. Тази година прочетох доста книги от другите автори на моите издатели и мога да препоръчам Изабел Ашдаун, Сара Джей Нотън, Лара Дийрман – всички са написали страхотни трилъри. Напоследък чета много от разказите на Робърт Айкман – много странни и на моменти плашещи, но не истински хорър или свръхестествена литература. Голям фен съм на Нийл Гейман и Бен Аронович и съм си приготвил цяла купчини книги за четене... „Невъзможни неща“ на Роуан Коулман и „Заедно“ на Джули Коен са най-отгоре.

Ако случайно Майор Том Ви се обади, за какво ще си говорите?

Добър въпрос! Ще си говорим за музика, разбира се, и за това какво е да си мъж, прехвърлил 40-те, и за нещата, които ни карат да се цупим и сърдим. Най-вероятно бих му казал, че трябва да дава на хората повече шанс... въпреки че би било твърде късно да му дам такъв съвет, като се има предвид, че вече е в Космоса – далеч от Земята!

Какъв съвет бихте дали на начинаещите писатели?

Завършете книгата! Ако искате да ви издадат, покажете, че можете да свършите работата, това искат да видят агентите и редакторите. Всички сме чували за автори, които подписват договори само при две написани глави, но това е доста рядко. Напишете книгата до края, оставете я, потопете се в реалния живот, прочетете книгата отново, променете това-онова и я изпратете на агенти и издатели. А този бизнес работи на бавни обороти, така че, докато чакате отговор, започнете да пишете нова книга. По този начин, когато агентът или редакторът се свържат с вас, ще видят, че вземате на сериозно писателския занаят и няма да се окажете чудо за един ден и с една книга.

Какви са бъдещите ви планове и проекти?

В момента пиша роман, който ще излезе през лятото на 2018 г. и се казва „Кино клуб „Самотни сърца“ – действието се развива в старчески дом на крайбрежието на Ланкашър. Също така съм планирал и комикс, за който обаче все още не мога да говоря (Знам! И аз мразя, когато хората казват това!), а също така и много журналистическа работа.

Източник: Sisterspooky.co.uk

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Юлия Спиридонова гостува в ЧСУ ЕСПА
Фиона Дейвис: Дакота Билдинг е перфектното място за действие на роман
Юлия Спиридонова гостува в ЧОУ „Света София“
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.