Print

Въведение

ЧЕЛИ ЛИ СТЕ ТОВА ПРЕДИ

Сякаш години са минали, откакто Том и Джуди за пос¬леден път били във ваканция. Откакто купили местен бизнес преди петнадесет години, целият им живот като че ли се въртял около работата. Като собственици на дребен бизнес, които се опитват да се конкурират в днешната икономика, съкращаването на работното време никога не било възможно. Работа, работа, работа. Въпреки това те си били обещали, че един ден ще си вземат мечтания меден месец, който не са могли да си позволят, когато се оженили.

Докато нареждал продуктите в един особено натоварен ден, Том внезапно изпитал рязка болка в ръката си. Причерняло му пред очите и следващото нещо, което си спомня, е, че лежал на носилката в спешното отделение, а лекари и сестри се били надвесили над него. Том преживял лек инфаркт. Освен инфаркта лекарите смятали, че страда от хронична умора, и му наредили да прекрати всякакви форми на стрес. Как обаче можел да изостави работата си дори и за ден, особено след като есенните промоции започвали след седмици? След като информирал лекаря, че почивката е невъзможна, той му отговорил: „Ако искаш да живееш, това е единствената ти възможност.“

Това било цялата обосновка, която Джуди имала нужда да чуе. Тя незабавно започнала да планира бягство. Това щяло да е така необходимата почивка от стреса, който вероятно допринесъл за неговите здравословни проблеми, както и шанс да прекарат известно качествено време заедно.

През следващите няколко дни тя преровила десетки туристически уебсайтове, търсейки идеи за ваканция. Накрая, късно една вечер, го открила. Гърция! Идеалното място! Било старомодно, романтично и щяло да осигури достатъчно исторически забележителности за разглеждане, за да освободи съзнанието им от всичко. Направила резервациите онлайн и обявила дестинацията пред Том на следващата сут¬рин по време на закуската с кафе и бъркани яйца. Може би неизненадващо, той като че ли бил безразличен – вероятно мислейки повече за влиянието върху техния бизнес, а не за предстоящото приключение.

Уреченият ден бързо дошъл и Том и Джуди тръгнали на своето пътуване. След безкрайни летищни трансфери, груби пътници и смяна на няколко часови зони, най-накрая пристигнали там, накъдето били тръгнали: международното летище на Атина. След като чакали почти два часа багажът им да бъде разтоварен и прегледан, те били нетърпеливи незабавно да скочат с главата напред в изследването на Гърция. След кратка спирка в хотела, за да се настанят и да оставят багажа си, те веднага се качили на туристически автобус на път към първата историческа забележителност – Акропола и Партенона.

Докато автобусът лавирал по дългите, виещи се скалисти пътища с бясна скорост, съзнанието на Том било у дома… мислейки за магазина. Накрая автобусът спрял със скърцащи спирачки и екскурзоводът обявил на лош английски: „Моля, върнете се обратно в рейса след 2 часа.“ Пътниците бавно започнали да слизат, Том и Джуди станали и зачакали реда си да се влеят в опашката към изхода. След няколко мига седели отвън на горещото слънце. Джуди възкликнала: „Том, погледни колко е великолепно!“

Том обаче не можел да отговори, защото бил замръзнал на мястото си, неспособен да говори. Чувствал свръхестествена познатост… бил абсолютно сигурен, че е бил там преди! Бавно огледал разхвърляните останки около себе си. Пропилея, храмът на богинята Атина, Никея, Ерехтеума, театъра на Дионисий… всичко било там, точно така, както си го спомнял. Как обаче? Израствайки като обикновен син на водопроводчик, родителите му никога нямали достатъчно пари, за да пътуват. В действителност освен това пътуване Том никога не бил излизал от родния си щат! Как е възможно толкова живо да си спомня, че е бил на място, което е на близо шест хиляди мили разстояние? Мистериозното чувство за познатост изчезнало точно толкова бързо, колкото се появило… оставяйки Том по-объркан от всякога.

* * *

Чувствате се така, сякаш сте го правили преди… макар че го вършите за пръв път.
Виждате нещо свежо и ново, но въпреки това то е толкова пълно, толкова изцяло познато.
Ангажирате се в разговор и в същия миг осъзнавате, че сте изговаряли абсолютно същите думи и преди… на абсолютно същия човек.

Всички ние сме „били там, правили сме това“! В действителност официални изследвания потвърждават, че над 70% от хората споделят загадъчното чувство за това, което французите наричат deja vu, или „вече видяно“. Наричано и парамнезия или промнеция, дежа вю е отчетливото чувство за преживяване на нова ситуация, която вече се е случвала в миналото. Терминът дежа вю е създаден от френския философ и изследовател на екстрасензорното Емил Боарак (1851–1917). Преживяването на дежа вю обикновено се прид¬ружава от убедително чувство на познатост, а също и на „странност“ или „особеност“. „Предишното“ преживяване по време на епизод на дежа вю най-често се приписва на реалния живот, като много хора споделят силно чувство, че преживяването „наистина се е случило“ в миналото. То рядко трае повече от няколко секунди…

Следователно дежа вю е мимолетен спомен, като бриз, духащ през съзнанието, за нещо, което има невероятно дълбоко чувство за разпознаване за нас в настоящия момент. Въпреки това възможно ли е човек да има спомен за нещо, ставащо в настоящия момент, СЕГА? Дежа вю, което е една от най-широко споделяните мистерии на съзнанието, изглежда, че е универсално – то преминава всички социални, религиозни и културни граници. Засяга деца и възрастни в еднаква степен и изглежда, че никой не е имунизиран. Изненадващото е, че явлението се споделя по-често от виждането на духове, на НЛО, дори от екстрасензорни и ясновидски способности!
През последните 30 години научните изследвания на дежа вю са разкрили някои интригуващи прозрения за това възпроизвеждане от паметта на настоящия момент и са представени редица широко разпространени теории, простиращи се от грешки на кратковременната памет до неврологични разстройства и „предзрителни сензорни входящи данни“. Изобилстват и теориите, които хвърлят поглед към „по-паранормални“ причини за дежа вю, като новите открития в квантовата физика и изследването на съзнанието като че ли придават достоверност на възможността тези странни и тайнствени паметови засечки да са всъщност потенциално зърване на алтернативни измерения, паралелни вселени… дори поле на Нулевата точка.
Може би дежа вю е много повече от потрепване на съзнанието или трик на паметта. Може би е фрустриращо мимолетно надзъртане към друго равнище на реалността – такова, в което съществуваме почти както в осъзнаваната ни реалност. Паралелен свят, движещ се успоредно с нашия, който наричаме „у дома“. Повдигане на завесата или на воала. „Ефирно място“, където осъзнаваме, че светът, в който вървим, е само един от многото…

До голяма степен подобно на синхронността, дежа вю ни напомня, че под повърхността на реалността може би съществува друг пласт, който ни свързва с граничните облас¬ти, където съзнание и материя се замъгляват и се срещат. В тази книга ще изследваме най-новите и авангардни теории за дежа вю, включително най-новите лабораторни изследвания върху провокирането на мозъка и използването на хипноза за създаване на чувството за „бил съм там, правил съм това“. Освен това ще представим истории за дежа вю от действителни хора, които са имали такива преживявания, както и нови идеи и теории за връзките между мистичното и научното, както и връзката между дежа вю, паметта и възприятието за време.

Възнамеряваме да ви заведем на пътешествие далеч отвъд дежа вю, защото загадките на съзнанието са огромни и непознати, както и самата Вселена. От ясновидските сънища до състоянията, наречени „фуга“, времевите грешки и тези на съзнанието, анормалния и паранормалния мозък, халюцинациите и религиозните видения, множественото личнос¬тово разстройство и децата феномени, интуицията и архетипа, вуду магията и силата на внушението, общите мисли и масовата хистерия, променените състояния на възприятието и обладаването от духове, колективното безсъзнателно и символния език на подсъзнателното… искаме от вас да закопчаете коланите и да се хванете здраво за седалките, докато проучваме най-новите изследвания и най-изумителните теории, включващи аномалиите на вътрешната вселена – човешкото съзнание.



Print