Print


ШЕСТА ГЛАВА
Радостните думи възхваляват живота
Най-добре можем да се възползваме от деня си, като му се радваме - а после разпространим тази радост сред околните. Нека да празнуваме днес!
Джон Кремер

Същината на тази книга
Това, което прочетохте дотук беше загрявка за централното послание на тази книга. Във въведението и в първите пет глави се опитах да поставя основа за разбирането на езика като цяло и начините, по които по-конкретно го използваме. Важно е да разберем някои неща за произхода на езика, за влиянието на думите и за вредата, която те могат да нанесат не само на околните, но и на самите нас. Писах за тези неща, за да изпълня една от двете цели, които си поставих с тази книга: да разширя разбирането ни за величината на езика и да напомня, че трябва да използваме думите си мъдро.
В тази и в следващите десет глави се надявам да постигна втората цел и една още по-важна - да ви стимулирам да използвате думи, които възхваляват и утвърждават живота. Имаме тази възможност всеки път, когато си отворим устата. Слава богу, има предостатъчно добри неща за казване. Нужно е само да се огледаме.

За това как да бъдем "търсачи на доброто"
В четвърта глава споменах за това как нашите думи идват от преливната вълна на сърцата ни -онова, което имаме навик да складираме в съзнанието си. Предложих да започваме деня си като вкарваме нещо позитивно в съзнанието си. Добрите думи, които влизат в нас в началото на деня най-вероятно ще имат положителен ефект върху начина, по който говорим през остатъка от този ден. Но има още нещо, което можем да направим и което ще повлияе дори още повече върху нещата, които говорим - търсете хубавото.
От време на време в живота си всеки има моменти на просветление - специални мигове, в които "виждаме светлината". При мен това се случи през 70-години на миналия век, докато четях книгата на Зиг Зиглар "Ще се видим на върха". Наскоро го бях чувал на живо и бях вдъхновен от неговата енергия и мъдрост. Купих си книгата му, за да мога да прочета повече за неговия положителен и практичен светоглед. Просветлението дойде, когато стигнах до страница 103. Най-отгоре прочетох следните думи: "Търсачи на доброто". В тази част на книгата си Зиглар описва едно изследване, проведено сред сто много преуспели хора. Възрастта им варира от двайсет и няколко до седемдесет и няколко и произхождат от най-различни социални кръгове. Както пише Зиглар: "Другите им качества и характерни черти също варираха широко. Но имаха едно нещо, което да ги свързва - всички те бяха "търсачи на доброто". Те търсеха доброто у другите хора и във всяка ситуация…. И винаги го намираха.
Макар да се наслаждавах много на тази книга, спрях да я чета и надълго и надълбоко се замислих върху тази проста, но въпреки това съществена идея: търси доброто - у околните и във всяка ситуация. Няколко стари поговорки веднага изникнаха в паметта ми: 1. Търси и ще намериш. 2. Човек винаги намира това, което търси. 3. Каквото виждаш, това и получаваш. Хрумна ми, че на този етап от живота си не можех да се нарека "търсач на доброто". Всъщност, бях почти изцяло на противоположната страна. Като мнозина други и мен ме биваше далеч повече да откривам лошото и грозното и после, разбира се, да се оплаквам от него. Както споменах по-рано, живеем в култура на жалбите. Без дори да съзнаваме, първо се заразяваме, а после ставаме преносители - охкаме, хленчим, скърцаме със зъби, оплакваме се. Откриваме лошото и го предаваме на другите.
Горе-долу по това време един приятел ми беше подарил първата ми Библия. Омая ме богатството на литературата, мъдростта, жизнеутвърждаващото послание, а също и практическите съвети, които съдържаше. И само няколко дни, след като прочетох съвета на Зиглар да бъда "търсач на доброто", прочетох следното в писмата на Свети Павел:
….За това що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това що е добродетел, що е похвала - само за него мислете.
Филипяни 4:8
Това ми звучи доста близко до образа на "търсача на доброто". И независимо в какво вярвате или не вярвате духовно, това е просто един съвсем земен, практичен, злободневен и разумен съвет - вероятно един от най-добрите, които ще получите през живота си. Търси доброто вместо лошото, правилното вместо грешното, красивото вместо грозното, радостта вместо тъгата. Правете това и винаги ще имате нещо добро да кажете.
След като размишлявах дълго върху съветите на Зиглар и Свети Павел, съпроводено от интензивно писане в дневника ми, аз реших да стана по-добър "търсач на доброто".Това не само промени светогледа ми, но и отношението ми, което пък промени начина, по който говоря. Не мога да кажа, че изобщо не съм роптал и се жалвал от този ден досега, но мога да кажа, че съм го правил значително по-рядко. Защо да хабим време и енергия, за да търсим отрицателното, да го откриваме и после да потискаме и другите с това, че говорим непрекъснато за него? Не е ли много по-разумно да търсим доброто, да откриваме доброто и после да му се радваме заедно с околните?

Добри новини
Дори новинарските медии откриват доброто. Но това е, когато го търсят. Преди няколко години "Нюзуик" посвети цял един брой на "героите на всекидневието". Във въведението главният редактор беше написал, че вместо да посветят корицата на "войни, престъпления или политически интриги", те решили да представят някои "добри новини". Започнали да издирват обикновени хора, които са помогнали на други свои събратя или пък са извършили нещо героично. И познайте какво? "Нюзуийк" открили такива хора, където и да потропали. Те търсили доброто - и намерили добро.
Редакторът пишеше още: … "открихме нещо много вдъхновяващо - дори в този век на цинизъм, обикновените хора понякога имат огромно значение." Подчертавам, че той използва израза "ние открихме". В речника "откривам" означава "да придобиеш виждане или знание за нещо за първи път".С други думи, репортерите на "Нюзуик" досега не били осъзнали, че на света има добри хора, които си вършат почти всекидневно добрите дела. Предполагам, че хората, които работят за това престижно новинарско списание са умни и всеотдайни. Как е станало така, че не са забелязали цялата тази доброта? Елементарен отговор: не са я търсили. Тогава чудно ли е , че медиите ни заливат с лоши новини? Те това търсят. И това намират. С тази информация ни заливат всеки ден. И това е, което пълни главите ни. И за което говорим.
Не би ли било по-приятно, ако медиите по-честичко балансираха нещата? Не би ли било хубаво, ако ни припомняха, че има хиляди и хиляди прекрасни хора, които вършат добри дела? Това би заздравило вярата ни в човешката природа и би ни дало по-добри теми за разговор. Вместо да посвещават по един брой годишно на "тихите герои и техните малки победи", "Нюзуик" и други като тях биха могли да създадат постоянна рубрика за подобен род жизнеутвърждаващи новини.
Когато прочетох статиите в това специално издание, почувствах се въодушевен, вдъхновен. Помня как си помислих: "Защо не печатат повече такива неща? Защо новинарските програми, списания и вестници не ни предлагат повече неща за повдигане на духа? Може би затова толкова хора обичат да четат спортните и развлекателни страници. По-лесно е да намериш нещо добро. Преди няколко години Ърл Уорън, главен съдия във върховния съд на САЩ в периода 1950-1960г., каза, че човек чете главните новини във вестника, за да се осведоми за несполуките на хората и спортните страници, за да научи за техните постижения.
Непрекъснато чуваме да се говори за спорт. Всъщност, много жени вярват, че това е единствената тема, по която мъжете могат да говорят. Не знам дали е вярно или не, но повечето разговори за спорт са позитивни. Е, да, има и жалвания за изпуснати удари, грешки, неточни пасове, или глупави решения на треньора, но в основната си част спортните дискусии са оживени, ентусиазирани и забавни. И това е така, защото гледайки спортните новини по телевизията или четейки спортната рубрика във вестника, ние наистина научаваме за постиженията на хората. Това ни дава повод да празнуваме и да споделяме с околните. В новините научаваме лошите новини за деня, докато спорта ни представя върховете. За кое бихте предпочели да говорите? Или пък да чуете? Независимо дали медиите ги отразяват или не, около нас е пълно с добри новини. Само трябва да ги потърсим и споделим с другите.
…………….
Какво празнуваме днес?
Задавал съм този въпрос в началото на всеки мой час, независимо дали съм преподавал на деца или възрастни. Понякога го задавах по-различно, например: "Кой има добри новини?" или "Кой има нещо хубаво да каже?" Но както и да го формулирах, значението беше все едно и също. Това беше зов да се радваме на живота, да се фокусираме върху правилните и добрите неща. И винаги е било забавно! То беше част от един жизнеутвърждаващ ритуал, който започна по случайност през учебната 1970-71г. и продължи до момента, в който се оттеглих от учителстване през 2001г. - трийсет години празнуване на живота! Едно бегло изчисление ще покаже, че съм задал този въпрос в някой от вариантите му около двайсет и седем хиляди пъти.И при всяко питане съм получавал поне по пет-шест позитивни отговори. Колко много празненство!
Ако щете вярвайте, но този малък ритуал започна в резултат на две неща, които обикновено имат отрицателен оттенък, особено при децата - текущи събития и домашно. В гимназиалния курс често преподавах история на САЩ и американско държавно управление.Винаги, когато преподавах някой от двата предмета, давах и голямо домашно за текущите събития. Средният гимназист е трагично неинформиран за всичко, което не е свързано с музика, спорт и други начини за забавление, тъй че да прочетат раздела за новините във вестника беше съвсем ново преживяване за повечето от тях.
След няколко седмици свикнаха и дори бяха изненадани от новопридобитата си способност да водят интелигентен разговор за това какво става по света, чието съществуване само допреди малко едва ли регистрираха. Тъкмо попривикнаха с новите си задължения и невинната забележка на едно момче ме стресна. Той ми каза: "Знаете ли, г-н Ърбън, за позитивен човек като вас, домашните, които давате, със сигурност са доста негативни." Малко сконфузен го попитах: "Какво имаш предвид?" Той просто отговори, че повечето от новините са лоши, и добави: "Като хапчета за потискане на настроението са." Бях изумен.
В клас разисквахме по този въпрос надълго и нашироко и се изненадах колко съвестно бяха приели задълженията си. Изказахме някои предположения за причините новините да бъдат преобладаващо лоши, но всички бяхме единодушни за едно - имахме нужда да получим повече добри новини. Над това заключение размишлявах дълго време. Изисквах от учениците си да четат всичките тези лоши новини, като същевременно накърнявах репутацията си на г-н "Позитивен" пред много от тях. Сега повече от всякога бях решен да докажа на учениците си, че всеки ден има нещо, което да празнуваме, и да внеса всекидневна доза от добри новини в нашата учебна атмосфера. Затова, на следващия ден, в началото на часа, попитах: "Какво празнуваме днес?" Те помислиха, че денят е някаква значима историческа дата, която трябва да познават. Затова поставих въпроса по друг начин: "Кой има добри новини? Кой има нещо хубаво да каже?" Тъй като за първи път се случваше да започнем така часа, бяха доста озадачени. Аз поясних: "След като ви е толкова трудно да откриете добри новини във вестниците, дайте да видим не можем ли да открием такива в собствения си живот." Хареса им това начало на часа и то се превърна в нещо, което имаше огромно въздействие както над учениците ми, така и над мен.
След години прилагане на този ритуал, чухме почти всички възможни варианти на добри новини. Някои бяха незначителни, други бяха колосални. Но по-важното бе, че моите ученици се научиха да търсят доброто във всекидневието си и да го споделят с околните. Този простичък ритуал имаше също и натрупващ се ефект. Всеки ден прибавяхме по още една добра новина към тази от предходния ден и така нататък. И с всеки изминат ден децата разширяваха познанието си за доброто, което съществува около тях през цялото време. Те го търсеха, те го намираха и те му се радваха, като го споделяха един с друг.
През годините добавих още три варианта, по които да се празнува деня. Учениците ми можеха да споделят за нещо или някой, за чието съществуване бяха благодарни. Нарекохме това "постоянна добра новина". Друг вариант беше да се изкаже похвала за някой съученик, а той от своя страна да сподели нещо смешно - стига да не е мръсно. Ще обсъдим тези допълнителни начини да се радваме на живота в следващите глави. Има варианти за всички нас - в училище, в семейството, на работното място, сред приятели, навсякъде.
И тъй като този малък ритуал да празнуваме стана толкова популярен сред моите ученици, реших да го пробвам и сред възрастните - студентите ми в университета. Страховете ми, че те може би ще са твърде закоравели от живота и по-цинични, бързо отпаднаха. На тях страхотно им хареса и те имаха дори повече добри новини от децата. Неколцина от тях заемаха управленски длъжности и те споделиха, че тъй са прегърнали идеята, че са започнали по подобен начин да откриват съвещанията си. Съответно, служителите им също харесали ритуала.
Макар че беше приятно човек да чуе добри неща поне пет пъти на ден, първоначално нямах представа, че това ще има толкова дълготраен ефект върху всички ни. В края на годината, в която започнахме да се радваме на живота в началото на всеки час, на финалните изпити, получих изненадващи, но ценни обратни резултати. Първата част на теста беше преговорна по всички предмети, изучавани през семестъра и се провеждаше в клас. Втората част се носеше в къщи и позволяваше на учениците да се изразят по-задълбочено относно опита си в процеса на обучение. Инструкциите бяха следните: "Кои са трите най-ценни за вас неща, които научихте в този клас? Защо? Напишете по една страница за всяка тема."
Останах зашеметен от това, което прочетох. Почти всеки ученик бе написал по нещо за "начина, по който започва часа сутрин". Те твърдяха, че наистина са научили ценни неща за историята и управлението ни, но също чувстваха, че споделянето на добри новини в началото на всеки час ги е научило на нещо още по-ценно - да търсят доброто и да му се радват заедно с останалите. През последната година от учителската ми кариера, 2000-01г., случайно срещнах моя бивша ученичка, на която бях преподавал преди около 20 години. Един от първите й въпроси беше: "Още ли започвате часа, като споделяте добри новини?" След като й обясних, че не мога да си представя дори да е другояче, тя каза: "Това беше страхотен начин човек да започне да учи. Доволна съм, че попаднах в първия ви клас, защото след това доброто настроение ме държеше през целия ден. Това всъщност ни научи да се фокусираме върху положителното в живота, а не върху отрицателното. Стана ми навик и сега винаги имам нещо хубаво, за което да говоря." През годините съм чул и прочел безброй подобни коментари от други мои бивши ученици. Този кратък миг на "търсене на доброто" всяка сутрин е имал огромен и дълготраен ефект върху живота на много хора, включително и върху моя.

Не мога да не вярвам, че света би бил по-добро и по-щастливо място, ако можехме да се научим да говорим повече за правилното, отколкото за неправилното. Има място за толкова много радост!
Майкъл Р. Пари


Print