ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Гавриел Савит, авторът на романа„Анна и Говорещия с лястовици”, има бакалавърска степен по музикално-сценично майсторство от университета на Мичиган в родния си град Ан Арбър. Като актьор и певец той е изнасял представления на три континента – от Ню Йорк през Брюксел до Токио.

„Анна и Говорещия с лястовици” е неговият първи роман, в който действието се развива по време на Втората световна война и е история за трудните житейски уроци, но и за невероятните възможности, които винаги се разкриват пред нас.

Действието в романа „Анна и Говорещия с лястовици” се развива по време на Втората световна война. Какво ще кажете за историите за Холокоста? Има много хора, които смятат, че вече съществуват предостатъчно книги по този тема.

 

Трябва да си призная, че и у себе си усещам умора от книгите на тази тематика. Има толкова много заглавия, които предъвкват постоянно едно и също. Повечетo според мен се превръщат в панаир на мрънкането и страданието, а аз не търся това.

Прочетох „Беатриче и Вергилий“ от Ян Мартел, в която става въпрос за това колко е трудно да се говори за изкуство и литература в парадигмата на Втората световна война и историите за Холокоста. Има толкова много изкуство, вдъхновено от Холокоста, и по-голямата част от него се съсредоточава върху ужаса. Това е самата истина и никой не иска да омаловажи ужасите от това време.

Но ми се струва, че хората успяват да живеят пълноценно дори и в най-зверските и ужасяващи времена и колко жалко е, че невинаги е възможно да се забележат нюансите в човешките преживявания по време на тези страшни ситуации. Това според мен е най-очароващото. Как израстващ, когато си заобиколен от ужасяващи опасности?

Но може би отговорът е лесен – какъв друг избор имаш?

По какъв начин еврейското Ви възпитание Ви е повлияло като автор?

 

От много ранна възраст юдаизмът е част от моята житейска история. Смятам, че тези от нас, които са имали привилегията да получат еврейско образование като деца, са силно повлияни от многозначността на текстовете още от ранните си години. В момента, в който откривах какво е история, повествование и литература, едновременно изучавах и най-сложните и многопластови истории в западния канон.

Изглежда не мога да не включвам еврейски герои и теми в това, което пиша. Започнах с Говорещия с лястовици и с Анна и всичко останало дойде от тях. Реб Хиршъл беше приятна изненада – той е от онези хора, които интелектуалците биха пренебрегнали с лека ръка, но той всъщност е много умен мъж. Харесва ми, че е такъв и че няма нуждата да се показва и доказва на хората от първата си среща с тях.

Имената и липсата на едно конкретно име играят съществена роля в книгата. Има ли Говорещия с лястовици друго име, освен това, с което го наричате в книгата?

 

Говорещия с лястовици си има име и мисля, че то не е по-различно от имената на повечето хора. Не ми е казал какво точно е неговото и няма да го питам, защото не мисля, че е правилно.

Какво очаквате читателите да научат от книгата, което може би не са знаели преди това?

 

Ако трябва да използвам само една фраза, книгата е за това, което не знаеш, и за магията, която се крие в това незнание. Осъзнавам, че повечето хора се чувстват неудобно в ситуация на несигурност, но смятам, че успехът на романа е в това хората да стигнат до края му и да усетят мъчително-сладостното усещане да не узнаят напълно всичко, което знам аз.

Значи няма да ни разкриете какво се случва по-нататък с героите Ви?

 

Не съм сигурен, че има задоволителни отговори на този въпрос. В края на книгата човек вече знае отговорите й, ако аз ви ги дам, ще отнема отговора, който вие вече сте открили за себе си.

Най-трудната част за написване в тази книга беше краят. Беше деликатен момент и ми бе трудно да преценя какво да кажа и какво – не. Написах няколко чернови за края, в които разказвах с повече детайли какво се случва по-нататък в живота на Анна, така че имам идеи за това какво може да е направила или преживяла. Но не мисля, че човек, който е преживял такива неща, е склонен лесно да говори за тях. Смятам, че ако се опитате да говорите по този въпрос с някои хора, много малко от тях ще се съгласят и много ще внимават какво споделят.

Редакторът Ви Ерин Кларк заяви, че „Анна и Говорещия с лястовици“ се намира на „кръстопътя между магическия реализъм и приказката“. Как се повлияхте от приказките, докато пишехте книгата?

 

Харесвам естетиката на приказките и усещането, което носят. Харесвам ги още от дете. Действието в приказките винаги се развива в един аморфен свят, в който хората са в опасност. Дойде ми наум, че това постоянно местене от едно място на друго, предизвикано от такава опасност и несигурност, вече се е случило в Европа преди 70 години.

В някои отношения Втората световна война е перфектният фон за една нова приказка. Много хора смятат, че историите, свързани с Втората световна война и Холокоста, трябва да са пречупени само през призмата на реализма или написани в журналистически стил, а всичко останало е безотговорно. Важно е, разбира се, да се документират и помнят тези събития, но това не е задължително за изкуството. Ужасяващото за Холокоста не е, че е имало немислещи човешки същества, а по-скоро, че истински хора, които са мислели, чувствали, имали са свои тревоги и радости, са извършили такива зверства. Надявам се, че книгата ми успява да изследва точно тази територия и че няма да разстрои хората, които са се посветили на фактологията. Въпреки това моята философия е, че ако една история си заслужава да бъде разказана, то сигурно ще разстрои някои хора.

Има ли книги или автори, които са Ви вдъхновили да напишете този роман?

 

Моят светец покровител на магическия реализъм е Хорхе Луис Борхес. Харесва ми как мисли. Толкова е забавен и очарователен. Когато го чета, все едно ме обгръща кадифено одеяло. Невероятно е.

Ясно е, че съм се вдъхновил и от „Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак. Луд е този, който още не я прочел.

Вдъхновявам се от различни неща. Привлича ме магическият реализъм, свързан с историята и културата. Звучи странно, но в „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“ от писателката Сузана Кларк представя какъв щеше да бъде животът, ако магията съществуваше в края на XIX в. в Англия. Книгата е страхотна и в нея става дума както за реално съществуващи неща, така и за неща, които не съществуват.

Следният цитат от книгата ми направи силно впечатление. Какво означава този момент в романа за Вас?

„– Какво я прави толкова специална ли? – изрече по едно време Говорещия с лястовици. – Ами, тя просто е птица. Птица, която лети и пее. А ако Вълците и Мечките постигнат целта си, никой никога повече няма да може да лети и да пее по абсолютно същия начин, по който го прави сега. Никога повече. Какво по-специално от това, а?”

 

Все още продължавам да мисля върху този пасаж от книгата. Хората са страшно консервативни, но този въпрос е невероятно сложен и от морална, и от емоционална гледна точка. Обичаме нещата да са такива, каквито са били преди. Интересно е да погледнем този въпрос от гледна точка на застрашените видове. На фундаментално ниво – и тук не пледирам да разрушаваме околната среда – еволюцията е в ход. Живите същества се съревновават, по-успешните оцеляват, по-неуспешните не могат да продължат да се мерят с тях и най-накрая започват да измират. Това е сигналът за повреда в системата на еволюцията и на околната среда. Но ние като човешки същества притежаваме тази красива и невероятно ирационална носталгия за нещата, на които сме станали свидетели. Създали сме анормална околна среда, в която не могат да съществуват много същества, които са съществували, когато не сме били толкова напреднали в техническо отношение. Жалко е, но това е реалността. Все още действаме, подтиквани от невероятно ирационалния импулс да ги запазим и държим наоколо, дори и когато не са способни да продължат да съществуват без наша помощ в природата.

Източник:Jewishbookcouncil.org

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Юлия Спиридонова с втора номинация за наградата „Астрид Линдгрен"
Луси Холидей: Всеки има нужда от щипка холивудски блясък
Сайтът на Лариса Ренар и на български език
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.