ИК Кръгозор  
Кошница
книги: 0
цена: 0.00 лв.

Снимка: Васил ТаневВера Гоцева е журналист и фотограф. Има два блога – за цифрова и за лентова фотография (www.lomovera.com и www.digitalvera.com), главен редактор e на сп. „ФОТОмания”, досега има две самостоятелни фотоизложби, участие в „Barcelona Design Week” и участия в сборни изложби. Има публикувани снимки в „Huffington Post”, „Der Spiegel”, „Granta”, „Capital Light” и други издания. Вера е съорганизатор на Софийския фестивал на науката и от години е застъпник за човешки права. Известна е с любовта си към лентовата фотография и през 2014 г. е избрана за посланик на ломофотографията в България. Тя е един от тричленното жури на фотоконкурса „Необикновеното в обикновените неща в моя град”.

1. Какво е за теб фотографията?

В. Г.: Фотографията е най-непосредственият език, с който разказваме за себе си и за света. Откакто погледнах на живота през визьора на камерата си, не спирам да искам да снимам. Има магия в това да пресъздаваш живота. Обичам фотографията точно заради това. Имам периоди, в които камерите ми си почиват. Преди щраках непрекъснато, но с годините проумях необходимостта от време за израстване и осмисляне на процеса на работа. Например от месеци снимам проект с една стара лентова камера, която работи със 120 мм лента. Превръщам се в бавен фотограф и се оставям лентата да ме води по пътя.

2. Най-необикновеното, което си снималa?

В. Г.: Ако мога да перифразирам една известна фраза - необикновеното е в очите на снимащия. Всяко нещо, което ме провокира, за мен вече е вълшебно. Иначе не мисля, че може да се прави деление на обикновени и необикновени неща. Всичко има своята ценност и от нас зависи да я видим. Обожавам да снимам с Polaroid точно заради това, че се опитвам да хвана момента на тотална непосредственост в една ситуация, и да разкрия, че всъщност е необикновена. Да приближа максимално времето между реалността на обекта и спомена за него, роден секунди след като съм натиснала спусъка на камерата.

3. Коя от историите, които си запечаталa на лента, те е развълнувала най-силно?

В. Г.: Всяка снимка е история. Дори когато снимаш един и същи човек, едно и също дърво или просто себе си, винаги разказваш нещо ново. Преди години много ме провокираше природата. В суровата й красота откривах пристан на собствените си мисли и чувства. След това дойдоха хората, които са безкрайно различни, когато са пред обектива. Вълнува ме лицето, побрало в себе си една човешка история. Опитвам да изледвам точно това и да остана максимално честна към момента. В този смисъл всяка последна снимка е историята, която ме е развълнувала най-много. До следващата.

4. В какво откриваш истинското лице на града?

В. Г.: Градът ни има много лица. Погледни само отделните райони – Женският пазар е вселена, различна от района на Попа или Докторската градина. И не говоря само за инфраструктура, а именно за атмосфера, за невидимата поезия, която внасят хората в местата. Отново опираме до това, че градът е жив организъм, в който всеки човек е кръвна клетка. Често пъти откривам истинското лице на града в добрите постъпки на хората. В красивата смесица от бежанци, балканци, професионалисти, активисти, хомосекуални, хетеросексуални, хора по анцузи или с вратовръзки. Многообразието е истинското лице на града, а то е навсякъде, стига да имаш очи да го видиш без предразсъдъци.

5. В романа „Музеят на необикновените неща” се казва, че човешкото око не е способно да улови реалната гледка, защото е ограничено от собствената си човечност, замъглено от съжаления, възгледи и вяра. Но окото на фотоапарата улавя света такъв, какъвто е. Какъв е светът през твоя обектив?

В. Г.: Обективът е продължение на окото, но действително често пъти е границата, отвъд която оставяме собствените си възгледи. Личните пристрастия обаче винаги остават и това е хубаво, защото фотографията, колкото и обективна да е, издава автора си. Светът през моя обектив е цветен, суров, меланхоличен, поетичен, понякога изпълнен с тъга, страх или копнеж, винаги търсещ мечтите на различни хора и най-вече стремящ се към реалността. Мисля, че няма нищо по-красиво от нея. Знаеш ли защо? Защото именно обективът ми е показал, че дълбоко в себе си всички хора искаме да сме добри. Просто остава да бъдем.

Търси
ИК Кръгозор

1124 София,
"Светослав Тертер" 2, ап.4
тел.:(02) 944 53 80
тел.:(02) 944 75 60
office@kragozor.com

Член на Асоциация Българска книга

 

 

Новини
Съвети на YouTube звездата Шейн Доусън към бъдещи влогъри
Юлия Спиридонова е най-четеният детски автор за 2016 г.
Гавриел Савит: Войната е перфектният фон за нова приказка
Още новини тук
Бестселър  - Бестселър
Откъс от книга  - Откъс от книга
Очаква се допечатка  - Очаква се допечатка
Не се очаква допечатка  - Не се очаква допечатка
Bookmark and Share

Studio ITTI
Web Based Solutions
©2006 Издателска къща "Кръгозор". Всички права запазени.