Марго Бъруин е автор на два романа - „Ухание на мрак” и „Цветята на дъждовната гора”. Книгите й са преведени на 19 езика. Писането е активна дейност за нея, особено когато работи по първия вариант на текстовете. Обича да се разхожда из кухнята, да мисли, да слуша музика, да записва гласа си, докато изговаря репликите, които ще запише на листа или в компютъра си. Музиката е много важна за нея, когато започва нова книга. Определена мелодия може да й създаде подходящото настроение и мотивация и да я пренесе на точното място.

В новия си роман „Ухание на мрак” Марго съчетава любовта си към писането с една друга своя страст – парфюмите, и създава мистична история за съблазнителната природа на ароматите.

В.: Откъде ви дойде идеята за новата ви книга?

О.: „Ухание на мрак” (ИК „Кръгозор”) е книга за любовта, обсебването и, разбира се, за парфюми. В нея се говори за една жена на име Луиз, която е aromata, майсторка в създаването на аромати, магьосница на нищото, както обича да се нарича тя самата, защото уханието няма физическа форма. Луиз създава много специален парфюм за внучката си Еванджелин. Сипва го в малко рубинено шишенце и оставя бележка: „Не махай запушалката, Еванджелин, или всичко в живота ти ще се промени.” Разбира се, Еванджелин, маха запушалката и трябва да прочетете книгата, за да разберете какво се случва.

Когато бях дете, обичах да смесвам парфюми в банята и си представях, че съм парфюмерист или магьосница. Веднъж изсипах голяма част от любимия на майка ми Chanel 5 в афтършейва на баща ми.

Освен писател аз съм и голям читател. В един момент направо бях обсебена от книги за ухания и тяхната направа – като „Съвършеният аромат” от парфюмерийния критик Чандлър Бър и „Парфюмът” на Патрик Зюскинд. И двете книги много ми повлияха. Опитах се да науча и всичко възможно за прочутите парфюмерийни къщи на Франция – Герлен, Ерме, Шанел, Живенши и много други. Прекарвах часове наред в парфюмерийните магазини, размахвайки напръскани бели листчета, за да усетя различните ухания. В един момент започнах да си правя свои аромати. Смесвах ароматни масла с лишено от мирис слънчогледово масло и се е случвало хора в ресторантите и магазините да ме потупват по рамото и да ме питат какъв е парфюмът ми.

В.: Опишете писането си в три думи.

О.: Наистина много чувствено...

В.: Коя е връхната точка в кариерата ви до този момент?

О.: От съвсем малко момиченце исках да бъда писателка. Нямах обаче представа колко време ще ми е нужно, за да издам първата си книга, нито колко трънлив ще бъде пътят ми. Минах през един брак и няколко напълно различни кариери, докато това най-накрая се случи. Спомням си как седях в малкия си кабинет, когато получих обаждането от редактора в издателството Knopf, че купуват първата ми книга. Изпаднах в шок. Това определено бе връхната точка в живота ми. Няколко месеца по-късно компанията SONY ми позвъниха, че искат филмовите права върху книгата. В началото помислих, че някой приятел се шегува с мен. Това също бе върхов момент. Цялото преживяване с първата ми книга „Цветята на дъждовната гора” бе много вълнуващо.

В.: Кои автори са ви повлияли най-много като писател?

О.: Да видим... Ан Райс ми е повлияла много, защото е способна да разкаже дълга, увличаща история в няколко книги една след друга. Бих искала да мога и аз! Това е специална дарба, която се надявам да успея да развия в себе си. Френската писателка Маргарит Дюрас. Тя пише поразително. Всяка дума е съвършено подбрана. Писането й е пестеливо и същевременно емоционално. Много трудна комбинация. Трябва да добавя и Харуки Мураками. По мое мнение той е най-великият жив писател. Всичките му книги са шедьоври.

В.: Как подбрахте имената на героите в „Ухание на мрак”?

О.: Еванджелин ми стана любимо име, откакто гледах сериала „Изгубени”. Направо съм влюбена в Еванджелин Лили, която играе там. Това предопредели избора ми за името на героинята. Главните мъжки образи – Гейбриъл и Майкъл, са откровено заимствани от архангелите със същите имена. Дадох им и същите черти и качества. Да избираш имена за героите си е трудно. Бабата в книгата се казва Луиз. Никога не съм харесвала особено това име, но щом започнах да пиша за нея, името просто се появи и не можех да го променя, колкото и да се опитвах.

Наскоро ме попитаха дали съм чела поемата на Лонгфелоу „Еванджелин” и дали не съм се повлияла от нея. Не, не съм я чела. Заинтересувах се обаче и се оказа, че в нея се разказва за момиче на име Еванджелин, което търси своя загубен любим Гейбриъл! Невероятно съвпадение! Моята Еванджелин също загубва своя Гейбриъл, но по различни причини. Любопитно е и, че другата Еванджелин е от Акадия, а действието в моята книга се развива основно в Луизиана, където са преселени голяма част от акадците от Канада. Наистина бях смаяна от тези съвпадения!

В.: Какво да очакваме след „Ухание на мрак”?

О.: Още не съм сигурна. Би ме се искало да напиша продължение, нещо като „Завръщането на Майкъл” например... Ще видим.

Източник: Romancing-the-book.com