Почитателите на кинопринцесата Одри Хепбърн могат да добавят романа „Една нощ с Одри Хепбърн” в списъка си със задължителни четива за лятото. Книгата от английската авторка Луси Холидей е забавна и динамична история за това как се променя животът на младата и неуверена актриса Либи Ломакс, когато получава невероятната възможност да се възползва от съветите на една от най-стилните икони на Холивуд.

Разкажете ни историята, която ви вдъхнови да напишете романа.

Бях постоянно изморена и недоспала, защото дъщеря ми явно не разбираше, че на 5-месечна възраст се предполага, че трябва да спи нормално през нощта. В това състояние - с размътен ум от липсата на сън, реших, че ще е много забавно да напиша книга, в която една от главните героини да е любимата ми кинозвезда Одри Хепбърн, но все още нямах представа как точно ще стане това. Идеята за главната героиня Либи Ломакс се разви постепенно и с щипка магия събрах двете героини. Така че сега, вече добре отпочинала, се радвам, че всичко си дойде на мястото в книгата.

Кое беше най-трудното в написването на „Една нощ с Одри Хепбърн“?

Да направя така, че „гласът“ на Одри да звучи автентично и да ми звучи добре на хартия. Това беше най-голямото предизвикателство. Казах на редактора ми, че ако успея да създам образа на Одри както искам, всичко останало ще се нареди. Така и стана.

Кое е посланието на книгата, което искате читателите ви да запомнят?

Че няма нищо лошо човек да мечтае за малко холивудски блясък в живота си! И че всеки се нуждае от такива страхотни приятели, каквито са Одри Хепбърн и Оли.

Как планирате времето си за писане. Правите ли схеми? Имате ли някакви навици и ритуали, които спазвате?

Графикът ми за писане се определя от това колко време ще ми даде моята 3-годишна дъщеря, ако въобще ми остави свободно време... Да отговоря по-сериозно – пиша вечер и през уикендите. Опитвам се да бъда дисциплинирана, но е много трудно. Правя схеми и чернови, но крайният резултат няма нищо общо с тях. Това, което правя, докато пиша, е да пия кафе, да отлагам, да се паникьосвам, да пия още кафе и да изключвам най-накрая интернета, който ме разсейва.

Какво научихте, докато писахте дебютната си книга?

Да имам малко повече вяра в себе си.

Какъв е вашият съвет към начинаещите писатели?

Просто пишете. Най-добрият начин да избягате от тиранията на белия лист хартия е като го запълните с думи. Ще имате време да се тревожите как да ги превърнете в правилните думи по-късно.

Какъв е най-добрият съвет, който вие сте получили?

Показвай, а не разказвай. А също така и да работя усилено в усъвършенстването на забавните пасажи. Изисква се много работа върху това да звучат естествено.

Източник: Huffingtonpost.com