На 14 март 2002 година Мъск основава Space Exploration Technologies. Много от близките му приятели го обявяват за луд.  Дори Кантрел, един от първите му съвет­ници, се отдръпва от начинанието. Колкото и да бил впечатлен от него, той заявява: „Честно, не виждах как това цялото нещо ще постигне успех“…

Милиардер с нулев опит  просто не може да ос­нове ракетна компания и да започне да изпраща хора в Космоса.

Вашингтон пренебрегва Мъск... Статуквото, тоест големите корпорации, члено­вете на Конгреса, дори мнозина от НАСА го възприемат като поредния мултимилионер с хоби космически компании. Диле­тант, който няма начин да успее.

Малцина гледат на него сериозно.

– В началото молехме НАСА да ни обърне внимание – спомня си Лорънс Уилямс, по това време вицепрезидент по стратегическите отношения в SpaceX.

Към края на 2003 година Мъск решава, че щом НАСА не иска да дойде при него, той ще отиде при нея. Федералната авиационна администрация (ФАА) се подготвяла за празни­ка по случай 100-годишнината от първия полет на братя Райт с честване в Националния въздушен и космически музей и Мъск намисля да се отбие там и да занесе първата си ракета.

За целта SpaceX натоварват ракетата с височина на седе­метажна сграда на специално изработено за целта ремарке и я извозват през цялата страна чак до Вашингтон. С полицейски ескорт около нея, тя преминава по цялото Индипендънс Аве­ню, по Нешънъл Мол – почти свещен маршрут, свидетел на всевъзможни спектакли, маршове и протести. Никога дотогава по него не било минавало нещо като това.

Когато Мъск, тогава на 32 години, паркира ракетата си пред щаба на ФАА, туристите, запътили се към Националния въздушен и космически музей, спирали да позяпат тази сво­еобразна улична експозиция независимо от минусовите тем­ператури. На мястото, обикновено запазено за продавачи на хотдог, сега се била опънала лъскава бяла, дълга седем етажа ракета. Едно такси спряло, защото ремаркето заемало цялата лента, при това в час пик. Шоу, достойно за някой от Силицие­вата долина, сравнимо с обявяването на нов продукт на Apple, само че преди Стив Джобс да се усъвършенства в натягането на напрежението и очакванията към поредната му джаджа.Това е шанс за Мъск да се изфука с успеха на новия си ма­лък стартъп – пред НАСА, пред служителите в Конгреса, които се радвали на безплатните питиета в музея, пред пресата, жадна за поглед отблизо, независимо че ракетата още не е летяла.

Обаче може да лети. И ще лети. Дори самото ѝ присъст­вие до тротоара предизвиква  сравнение. В музея се намира величавото минало на НАСА – лунният модул, капсу­лата от програмата за пилотирани полети Mercury, ехото от програмата Apollo и осиротелите мечти след нейното прекра­тяване. Отвън стои мъжът, който щеше да създаде бъдещето – евтини и надеждни полети в Космоса, чиято цел е един ден да колонизира Марс. Обещание толкова невероятно, колкото ексцентричен бил самият той.

Той не просто продава ракетата си, но и това, което тя оли­цетворява – шантавата идея, че един малък стартъп може да по­стигне успехи в Космоса. Анди Бийл стигнал по-далече, откол­кото хората смятали, че ще успее, като нанесъл значим удар на стената, държаща нетрадиционните играчи извън космическия бизнес. Но ако Мъск иска да избегне съдбата на Бийл, трябва не само да строи надеждни ракети, но и да се изправи срещу око­палата се индустриална върхушка. За това е нужно нещо повече от класни инженери, трябва хъс, трябват топки, его, късмет и желание безпощадно да се сражаваш със статуквото.

Отзивите в пресата за шоуто на Индипендънс Авеню съдържат не само шумни славословия от рода на „значим про­бив в цената за достигане на Космоса“. Там продуктите на кон­куренцията били описвани като четири пъти по-скъпи и далеч по-слабо надеждни.

SpaceX също така използва факта, че НАСА все още е в не­милост десет месеца след взрива на совалката Columbia, който погубва седемте астронавти на борда.

– Заземяването на совалките слага пръст в колелото на програмата за извеждане на сателити в орбита, следователно нуждата от нови средства за достигане на Космоса е силно належаща – четем на едно място, където се тръби за евентуал­ната многократна употреба на Falcon 1.

Точно в 20:00 часа, докато началниците на НАСА, кон­гресмените и ръководството на ФАА си бърборят помежду си, Мъск изнася кратка реч, в която SpaceX е описана като спасе­нието на забуксувалата космическа индустрия.

– Историята на развитието на ракетите не е особено ус­пешна, ако дефинираме успеха като подобрение на себестой­ността или надеждността – казва той. – SpaceX е един шанс, поне според мен, да променим това.

Поканва журналистите отвън, където прожектори осветя­ват ракетата и един малък подиум до нея.

– Горди сме да ви представим нашата ракета, при това на­право тук, във Вашингтон.

Самоназначилият се за церемониалмайстор има още ня­колко новини за споделяне. „Този Falcon 1 е само началото“, каз­ва той. Компанията вече работи по Falcon 5, много по-мощна ракета, която ще има 5 двигателя в първата си степен, вместо само един. Тя също ще смачка конкуренцията, защото ще бъде далеч по-евтина. Мъск обещава:

– Тя ще постави нов световен рекорд в съотношението цена към полезен товар. Това е огромно подобрение, сравнено с всичко останало.

Falcon 5 ще бъде достатъчно голяма, за да позволи на SpaceX да навлезе в по-доходоносния пазар за извеждане в орбита на по-големи сателити, който в момента е доминиран от големите концерни, партньори на правителството. Затова и спектакълът на Нешънъл Мол е нещо повече от дебют на една ракета. Той е предупреждение към концерните като Lockheed Martin и Boeing. Бийл не успял да охлаби техния захват върху индустрията, но Мъск има на въоръжение нова ракета и но­вопридобито състояние, което е готов да изгори в битката.

Прицелил се е в тях. Идва.

Датата е 29 януари 2004 година.

Малцина в НАСА, които изобщо са чували за SpaceX, я приемали на сериозно. О’Кийфи обаче проявявал любопитство относно Мъск и неговата „весела банда“ от ракетостроите­ли и решил да се запознае със случая непредубедено. И така, изпраща един от своите помощници, Лиъм Сарсфилд, после високопоставен служител на НАСА, в кабинета на главния ин­женер в Калифорния, за да разбере дали компанията има по­тенциал, или е просто поредният неизбежен провал.

Сарсфилд е голям поддръжник на идеята за комерсиали­зация на Космоса и е изготвил доклад, в който приканва Аген­цията да разчита повече на частния сектор. Макар да очаква появата на компания точно като SpaceX, той обещава прецен­ката му да е безпристрастна и взема със себе си няколко опит­ни колеги. Прекрачвайки прага на производственото хале на Мъск, четиримата се превръщат в първите ръководни кадри на НАСА, които някога са посещавали централата на SpaceX в Ел Сегундо.

Тази компания не приличала на никоя друга, която Сарсфилд е виждал досега. Служителите имали маси за пинг-понг и въздушен хокей и се придвижвали със сегуей (популярно двуколесно превозно средство с литиеви батерии, раз­работено от Дийн Кеймън. – Б. р.). Мъск влизал със своя спортен автомобил Mclaren F1, струващ 1 милион долара, директно през портала на хангара в хале­то. Хората тук обаче работели истински, като изпод ръцете им се появявали двигатели и хардуер. Оглеждайки се наоко­ло, Сарсфилд успява да преброи само 42 служители, повечето инженери и техници, сред които съзрял познати лица от най-добрите космически компании в целия свят.

– Наемал е агресивно – отбелязва той в доклада си. – Мно­го талантлив екип, подбирани един по един.

Най-много обаче се впечатлява от самия Мъск, който се оказва изненадващо добре запознат с ракетното инженерство и разбира научните основи на ракетния дизайн и реактивния принцип на задвижване. Също така е енергичен, неестествено фокусиран и невероятно целеустремен човек.

– Не е човек, който ще се примири с провала – спомня си Сарсфилд какво си е помислил тогава.

Този ден Мъск показва на гостите си модели на Falcon 1 и Falcon 5, инженерните дизайни и плановете за построяване на космически кораб, който да е в състояние да превозва хора. В същото време засипва Сарсфилд с въпроси. Иска да разбере какво се случва в НАСА. Как ще бъде приета една компания като неговата. Задава тонове технически въпроси, включител­но провежда детайлна дискусия за „загряването на основата“ – връщащата се към двигателите топлина, излъчена през дюзи­те, което е сериозен проблем за ракети, които имат няколко двигателя близо един до друг, каквато планирал да построи.

След като вече е намерил приятел в НАСА, Мъск про­дължава да задава въпроси седмици след посещението на Сарсфилд, като го засипва с „безкраен поток от имейли“, по неговите думи. На шега Мъск го предупредил, че писането на текстови съобщения му е „изключително важно качество“.

– Изпращаше есемеси нонстоп – спомня си Сарсфилд. – Разбрах, че е изцяло погълнат от проблема, с който се е зах­ванал, и гори от нетърпение да го реши. Това, комбинирано с осемнайсетчасовата работа всеки ден, е знак, че пред теб стои човек, твърдо устремил се към успеха.

Мъск проявява специален интерес към прикачващия ме­ханизъм на Международната космическа станция, където ще се скачи апаратът, по който инженерите му работели. Иска да знае размерите му, заключващия механизъм, дори вида на болтовете на люка. Колкото повече документи му изпраща Сарсфилд, толкова повече Мъск пита.

– Повечето от нас се борят със страховете си – казва Сарсфилд. – Притесняваме се за това или онова, а като цяло се ужасяваме да не вземем да изглеждаме глупави. Установих, че Илън е безстрашен в това отношение. Не се страхува да задава въпроси, ако не разбира нещо... Наистина ми допадаше начи­нът, по който той подхождаше към проблемите, нетърпелив да осмисли всеки детайл. Според мен човек, който до такава степен е отдаден, заслужава всяка помощ, която можеш да му окажеш.

Сарсфилд докладва на шефовете си в НАСА, че е доста вероятно Мъск да успее. В изложението си до О’Кийфи той предрича, че „серията от изстрелвания на Falcon 1 ще е ус­пешна“, макар и не още от първото. В заключение заявява, че „SpaceX предлага добри продукти и има сериозен потенциал, инвестицията от страна на НАСА ще бъде гарантирано добре подсигурена“. В щабквартирата на Агенцията обаче скептиците са пове­че от оптимистите.

– Бих казал, че около деветдесет и пет процента от хора­та в НАСА бяха сигурни, че Мъск ще се провали – споделя Сарсфилд. – На тях бих казал: „Разбирам ви и съм уверен, че Илън ще срещне пречки по пътя си, но ви гарантирам, че този човек ще успее.

Още за съревнованията в космическата индустрия можете да прочетете в "Голямата битка за Космоса", а всичко за живота и постиженията на най-дръзкия предприемач и визионер Илън Мъск четете в биографията му „Илън Мъск. PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“.