Изглежда лесно, но всъщност е най-трудното нещо на света.

Кафето е един микросвят, една Божествена комедия, която трябва да се изчете за 30 секунди, един калейдоскоп от усещания. Както човешката личност, така и кафето може, за удобство или за забавление, да се раздели на различни категории, всяка със собствено име. Истината обаче е, че всяка чаша кафе е една отделна история. Има някаква голяма притегателна сила, която прави от тези елементи, свързани чрез метонимия, едно стабилно цяло: барът, както кафето в чашата, като човека, събира в себе си много различни и противоречиви елементи, но прави напълно естествен техния съюз. Безброй и най-различни човешки същества и… тъй като всички пътища водят към бара (или поне минават през него), е много важно всеки да успее да намери своето кафе.

Кафе еспресо: истинското италианско кафе, получено от изпичане и смилане на арабика. То трябва да се сервира в гореща порцеланова чашка, за да се подчертаят тялото, аромата и каймака му (гъст няколко милиметра и с лешниково-червеникав цвят). Еспресото е за мъжете и жените, които никога не молят. То изразява силата и волята на човек да посреща смело деня, оставяйки впечатление, че знае винаги какво иска от живота. Който го пие със захар, издава нужда от обич, докато истински твърдите го пият горчиво и на един дъх, като не издават, че са се опарили, прикривайки се зад изражение ала Клинт Истууд.

Макиато: то се приготвя, като към еспресото се прибавят няколко капки студено или топло мляко. Изразява нерешителност от типа бих искал, ама не мога, мечтая да скоча от летящ самолет, за да изпитам освобождаващото опиянение от простора, но няма да го направя никога, защото много ме е страх, че парашутът няма да се отвори. Всъщност който пие макиато, би поръчал с удоволствие капучино, но може би няма време или пък не му се харчат повече пари.

Лунго (дълго): същата процедура като при еспресото, но се оставя да тече повече, за да му се увеличи количеството и намали концентрацията. То е за този, който иска да удължи удоволствието и вероятно още малко да се наслади на момента, в който се е уловил за бара като за дъска след корабокрушение. Нашият корабокрушенец не иска да изяде шамара на еспресото, сигурно защото вече доста е преживял. Но не би си спестил един лек токов удар.

Корето: получава се, като към еспресото се прибави по вкус напитка с високо алкохолно съдържание. Най-често се използват самбука, мистра (видове италиански ликьори), бренди или грапа. Т.е. с един удар два заека. Поръчва се преди всичко, защото на човек му се пие нещо, но е твърде рано, следователно кафето е само извинение, за да изглеждат нещата по-прилични. Заслуга, която не е за пренебрегване. Освен това кофеинът ни позволява да вървим по права линия до автобусната спирка, въпреки че умът вече е започнал да мечтае и непознатите минувачки ни изглеждат за миг по-близки.

Безкофеиново: приготвя се като еспресото, но с безкофеинова смес. Тези, които го пият, всъщност са много привързани към ритуала на кафето и не могат без този ароматен момент, без значение дали сутрин или след някое хранене. Установили са обаче, че от много кафета ръцете им се разтреперват или че кафето след определен час не им позволява да заспят, или че получават сърцебиене и т.н. Още един нюанс към очарователната връзка между кафе и хипохондрия.

В стъклена чаша: съдържанието не се променя, само чашата. (всяко кафе в стъклена чашка с метална дръжка вместо обичайната гореща керамична чашка). Обикновено проблемът е в температурата. А в такава чаша то изстива по-бързо и спестява не малко посещения в отделението по тежки изгаряния. Някои обаче го пият от хигиенични съображения: стъклената чашка се използва по-малко, следователно по нея има по-малко микроби. За да останем на тема хипохондрия.

Студено кафе: сипва се еспресо с две кубчета лед в чаша и се бърка с дълга лъжица. За онези, които мечтаят за хамак на всяка крачка, които с ума си вече са във ваканция и почти им се струва, че усещат морския бриз по загорялата си от слънцето кожа.

Марокино: в стъклена чаша. На дъното на чашата се слага какао, пълни се до половина с пяна от мляко и се допълва с еспресо. За убедените, че откриването на Америка е най-важното събитие в историята. За всеки, който обича да пуска ток на вкусовите си рецептори с естествен дефибрилатор, където горчивото на какаото се съчетава с аромата на кафето, предизвиквайки усмивка, която ще го съпровожда през останалата част от деня.

Лешник: в ледена чашка се слага пълна лъжица концентрат от лешници, капка каймак от кафе и накрая димящо еспресо. Подходящо за любителите на пастелните цветове, които мечтаят да се разхождат покрай Сена в лятна вечер и смятат, че пиенето на кафе е момент, който си струва да се помни.

Ристрето: това е по-късо и концентрирано еспресо. То е за онези, които обичат есенциите и есенциалното, за онези, които предпочитат да използват масла вместо парфюми, които вярват на беглите мигове, които искат да отнесат със себе си горещия вкус на кафето и се ужасяват при мисълта да изпият чаша вода след като са пили кафе, за онези, които могат да са силни и решителни и преди да отидат на касата, казват: „Изсвири го отново, Сам.“ (Популярна фраза от филма „Казабланка“ с Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман.)

С пяна: гореща чаша, еспресо, две облачета млечна пяна, поставени нежно, почти оформящи хълм от Елисейските полета. За онзи, който е и сладък и малко солен, който иска всичко и веднага, за който е убеден, че може да се обичат двама души едновременно, за който пътува с изгасени фарове през нощта, за да стигне от кожата до сърцето.

Американско кафе: взима се чаша за капучино, сипва се в нея малко по-дълго еспресо и се прибавя топла вода. То е за онези, които обичат нощта преди изпитите, дългите паузи, посрещането на зората, изправени пред кухненския прозорец, есенните залези на Върмонт, седнали на люлеещ се стол на верандата на къща в полето, топлината на шарена чаша с надпис I LOVE NY в ръце, докато духат върху горещото кафе. За онези, които вкусват живота на глътки и мечтаят за изгаряща душата любов, като провлачения глас на Джони Кеш в Walk the line.

Кафе с Нутела: на дъното на чашката се слага нутела и се намазва ивица, която продължава до ръба, където ще се поставят устните на щастливия сомелиер. После се пълни с кафе и върху нутелата се поръсва пудра захар. За който обича забранените неща и ако затвори очи за миг, си спомня за детето, което нощем се изправяше смело пред тъмнината в коридора и в трапезарията, изпълнена с призраци, за да се покачи върху кухненския стол и изправено на пръсти, треперещо, се мъчеше да достигне стъкленото бурканче най-горе в шкафа. А после, седнало с кръстосани крака под масата, бъркаше с лъжицата и я облизваше със затворени очи точно както правиш ти сега с тази чашка в ръка.

Кафе с женшен: въпросната личност обикновено предпочита да прекарва времето си в зала за йога, да вдишва тамян, да слуша литаниите на древните източни учители, да отпуска тялото си и да отвежда ума си в неопределени посоки. И все пак и тя (или той) неизбежно минава през бара и, въпреки стремежа си към една различна реалност, далече от хаоса на ежедневието, понякога има нужда от онази доза енергия, за да излезе на арената и да се бори с лъвовете. В такъв случай какво по-добро от едно кафе с женшен, което да хвърли лъч от хилядолетната мъдрост на Изгряващото слънце върху нашите дребни ежедневни проблеми. Разпространено е в Италия през последните десет години, приготвя се със специална машина или с разтворимо прахче в гореща вода.

Разбито: поставят се в шейкър кубчета лед и обилно количество еспресо,разбиват се и се сипва бавно в чаша, като се поръсва малко амарето на прах. Подходящо за човек, елегантен отвън и отвътре, и който като Джеймс Бонд може да се хвърли от движещ се влак, борейки се с гадняра със стоманени зъби и да излезе не просто невредим, но дори без да си измачка костюма. И знае, че каквото и да се случи, най-красивата жена ще се озове в неговото легло. Изобщо, за онези, които обичат стила и не могат без него.

Капучино: мъката и удоволствието на все още неопитния барман, тясно свързано с изкуството на създаване на хубава и изобилна млечна пяна. Тайната е, че млякото трябва да бъде много студено, металната кана да не е много пълна, накрайникът за пара да е потопен до точната дължина, не много, защото млякото само ще се стопли и толкова, нито пък твърде малко, защото млякото ще пръсне навсякъде. Просто трябва да се намери правилната точка и работата е готова: завърта се копчето и парата, свистейки, ще направи перфектната пяна. После пяната се прибавя към кафето в приготвена междувременно голяма чаша. Някои хора казват, че капучиното е за жени, но го пият и много мъже. Капучино в действителност означава да се обичаш, да спреш за миг, да избягаш в един фантастичен свят и да останеш там, докато не изтриеш със салфетка неизбежния мустак от пяна над горната устна, който понякога стига и до носа.

Първоначално нервно бях написал отстрани на думата капучино: ако пиете капучино, сбъркали сте книгата. После обаче си дадох сметка, че всъщност кафето действа като любовта. Вероятно още не си намерил точния човек, или пък си го загубил по пътя и сега си парализиран от страх или си нерешителен, или може би само уморен, но  истината е само една: любовта я има, дори когато я няма.

Така и тези, които не пият кафе, могат да се наслаждават на ефекта от него в другите хора, в позитивната енергия и в познатия му аромат, който се носи във въздуха на италианските утрини.

За любителите на кафето препоръчваме: Сутрешно кафе в Рим и Вечерно кафе в Рим от любимия ни бариста Диего Галдино