Принадлежност, наблюдение и осъзнаване, че всичко е временно

от Скот Хас

Много преди глобалната пандемия, и особено след като тя продължава и до днес, японската концепция за приемане на живота успешно е намалявала моите нива на стрес. Японската философия на приемането, или укеиреру, включва полезни практики, които в своята цялост представляват начин на живот. Тяхното изпълнение ми помага да остана реалист, концентриран и здраво стъпил на земята.

През месец март, когато започна затварянето, аз реших, че искам след години да гледам с удовлетворение онова, което съм правил по време на този дълъг период на загуби, изолация и криза.

За щастие, досегът ми с японската култура, способността им да бъдат щастливи и успешни, които изучавах и преживях там, допълниха моето разбиране и усещане за благополучие и хармония.

Спадът на доходите ми с около 80 процента, отпадането на ангажиментите ми с изключение на един, трагичният живот на хора, за които се грижех, заедно с най-мощните граждански вълнения в САЩ от 50 години насам, ми създадоха много стрес.

С течение на времето обаче станах по-продуктивен от всякога – публикувах книга за Япония, озаглавена „Укеиреру. Японското изкуство да сме щастливи чрез приемане и съпричастност”, която подробно илюстрира начините за избягване на стреса, типични за ежедневните поведенчески модели в Япония. Написах много статии, докато подготвях за издаване следващата си книга. И освен това мога да спя през нощта.

Три са основните схващания в Япония, застъпени в книгата ми „Укеиреру“, които водят до това състояние на относително спокойствие и умиротворение.

Осъзнаването, че всичко е временно.

Голяма част от японската култура празнува неща, които не траят дълго. Фестивалите на вишневия цвят са най-известният пример. Те продължават само няколко дни, през които цялата страна полудява в добрия смисъл, за да приеме появата и бързото изчезване на цъфтежа.

Приложена към стреса, концепцията за краткотрайното показва, че никоя болка не трае вечно. Подобна демонстрация ни позволява да погледнем отвъд болката; осъзнаваме, че ще дойде време, когато вече няма да ни боли. Можем да започнем да си представяме този момент и чрез визуализацията да достигнем психическо състояние, което е независимо от настоящия стрес. Виждаме отвъд болката.

Използваме наблюдението, за да погледнем отвъд стреса. Актът на наблюдение ни предпазва от това да реагираме незабавно. В Япония наблюдението е ключово за преживяването. Докато наблюдаваме, ние създаваме дистанция между себе си и причините за стреса.

От гледна точка на дистанцията е възможно да се види, че хората около нас вероятно страдат от същите или подобни нива на стрес. Принадлежността означава осъзнаване, че не сме сами, а част от общност и е възможно другите да са разработили стратегии, от които да се поучим как да понижим нивото на нашия стрес.

Стресът е временен. Разбирането, че е имало и ще има време, когато причините за стреса ще изчезнат, ни позволява да наблюдаваме от разстояние. От това разстояние виждаме и други хора, които също водят стресиращ начин на живот и могат да допринесат за нашето осъзнаване и устойчивост.

Стресът възниква и се засилва, когато човек се чувства в капан. Ако смятаме, че причините за стреса никога не изчезват, може да загубим силата си да се справим с тях. Но ако сме готови да погледнем отвъд тях, ние ще можем да си представим момент, в който стресът ще остане в миналото.

Ето нещо удивително: пандемията е рядко историческо събитие. Вероятно за първи път в историята на човечеството повечето хора по света са засегнати по един или друг начин, от един и същи източник на стрес. Въпросите на националността, расата, пола и класата са подвластни на общия контекст на човечеството. Като човешки същества ние по коренно различни начини, основани на привилегиите и на икономическите статуси, живеем в криза, която променя  всичко.

След като това приключи и ваксината бъде разработена и достъпна, светът може и да изглежда по същия начин, но няма да бъде същият. Системите и институциите, които не са успели да се справят с пандемията, ще бъдат заменени.

Онова, което ще ги змести, ще бъде вдъхновено от нови начини на живот. Тези нови начини ще са основани на японските концепции за задълбоченото осъзнаване и приемане на преходността, наблюдението и принадлежността.

                                                                  От сайта www.psychologytoday.com