Това е  най-тежката икономическа криза не само в историята на САЩ. Тя завладя и целия свят и икономистът и финансов експерт Джеймс Рикардс аргументирано обяснява защо по същността си представлява Нова Голяма депресия и кои са нейните характеристики. Мащабите на новата депресия са ясни. Неясни за повечето наблюдатели остават характерът и времевата рамка на възстановяването.

В книгата си „Новата Голяма депресия“ Рикардс предвижда, че пандемията ще отшуми, може би не толкова скоро, колкото очакват някои. Депресията ще отмине, но изобщо няма да е бързо. Дълго време растежът ще е слаб, безработицата ще е висока. Ще се  промени профилът на редица пазари като например пазара на имоти, пазара на златото и др. Социалният живот ще се възобнови, но няма да е същият. Социалните безредици ще се задълбочават до точката, в която на света ще му се наложи да взема трудни решения, за да възвърне реда. Единственото сигурно нещо е, че колкото повече се чака, толкова по-тежко ще е бремето. Дългът води до дефлация, а тя влошава неговата тежест. Решението е да се използва инфлацията, за да се прекърши гръбнака на дефлацията.

Какво може да се направи?

Трябва да се променят нагласите относно инфлацията, която е ключов фактор за пренастройване на поведението на консуматорите и двигател на растежа. За икономистите и политиците е изключително трудно да се справят в бързопроменящия се свят, независимо че се наблюдава слаб ръст в икономиката. Той  се дължи на много фактори, между които са и нова вълна от уволнения, предпочитанията на правителствата да се забави връщането на работа, банкрутите, колапсът на международната търговия, подсилването на модела „работа от къщи“, понижаващото се участие в пазара на труда и др. Има още един фактор, който може да доминира всички изброени и да води до слаб ръст – високата склонност към спестяване.

От една страна, това е разумната стратегия за отделните граждани, които са загрижени за работата и портфейла си. За икономическото възстановяване обаче това е трагедия, поне в краткосрочна перспектива. Но в дългосрочен план това е добър вариант. Спестяванията могат да се превърнат в инвестиции, а те са източникът на работни места и повишаването на производителността, която води до икономически растеж. Инвестициите не трябва да се похабяват за строежи на градове призраци или други непродуктивни инфраструктурни проекти. Трябва да се промени мисленето и по-скоро да се инвестира във високопроизводителни бизнеси, в инфраструктурата, в образованието и научните изследвания, което е добра препоръка за всяка една държава.

За обикновения човек спестяванията са също добро решение не само за посрещане на личните нужди, но и като средство за вложение в недвижимости, акции, алтернативни инвестиции, природни богатства, злато, валути, предмети на изкуството – съветва Рикардс.