Всеки служител е нечий син или нечия дъщеря. Родителите работят, за да осигурят на децата си добър живот и добро образование, както и да ги научат на неща, които ще им помогнат да растат щастливи, уверени и способни да използват всичките си таланти. Те поверяват след това децата си на компании с надеждата, че лидерите на тези компании ще демонстрират същата любов и грижа. „Това сме ние, компаниите, които отговаряме сега за тези скъпоценни живи същества“, казва Чапман, свивайки ръце в юмрук с убеждението на вдъхновен свещеник. Това означава да бъдеш лидер, да изградиш силна компания. Да бъдеш лидер като родител, а компанията да е новото семейство, към което да се присъединиш. Лидер, който се грижи за служителите, все едно са му деца... в здраве и болест. А ако постигнем успехи, служителите ни ще възприемат името на компанията като знак за семейство, към което те са лоялни. Хората, които работят в Barry-Wehmiller, говорят за своята привързаност към компанията и един към друг. Гордо се кичат с логото или с името ѝ, сякаш е тяхното собствено. Те ще защитят компанията и колегите си, защото ги усещат от своята собствена плът и кръв. В почти всяка подобна организация хората използват името на компанията като основен символ на своята собствена идентичност. Капитализмът всъщност функционира по-добре, когато се работи по начина, по който сме създадени – когато имаме възможност да изпълним чисто човешките си задължения. Да очакваме от служителите не просто да свършат работата, а да ги вдъхновим да ни съдействат, да ни вярват и да се ангажират с каузата ни. Да се отнасяме към хората си като към семейство, а не като към обикновени наемници. Да жертваме числата, за да запазим хората, а не да жертваме хората, за да запазим числата.

Лидерите на организации, които създават такава работна среда, не жертват качеството и изпълнението, като поставят хората на първо място. Напротив. Тези компании са сред най-стабилните, иновативните и успешните. За жалост, лидерите обикновено разглеждат хората като средство за постигане на набелязаните числа. Лидерите на великите компании не приемат хората като придобивка, която трябва да бъде управлявана, за да подпомогне нарастването на печалбата. Те мислят за парите като за  придобивка, която трябва да бъде управлявана така, че да помогне на хората им да се развиват. Ето защо изпълнението има значение.

Колкото по-добре се представя една компания, толкова повече заряд има за изграждането на дори по-голяма и силна организация, която храни сърцата и душите на тези, които работят там. В замяна служителите се стараят и работят, за да видят тази организация да расте... и расте... и расте.

Откъс от „Лидерите винаги обядват последни“ на Саймън Синек