Когато самолетът ми се приземи в Киев, а това се случи през зимата на 2019 г., никой не можеше да е сигурен, че краят на атаката е дошъл и дали това не е само бегъл намек за онова, което предстои…

Човечеството все още се възстановяваше от погрома на руската кибератака над Украйна, която само две години по-рано бе спряла дейността на правителствени агенции, железопътния транспорт, банкоматите, бензиностанциите, пощите и дори сензорите за радиация около старата АЕЦ в Чернобил…

Сега Кремъл съвсем предвидливо бе избрал денят на атаката да съвпадне с Деня на украинската Конституция – еквивалента на щатския 4 юли, за да изпрати зловещо напомняне на всички украинци. Те могат да си празнуват независимостта колкото си искат, но Майка Русия никога няма да ги изтърве от примката си.

Атаката бе кулминация на цяла серия от ескалиращи подмолни руски кибератаки, отмъщение за революцията в Украйна през 2014 г., която се разгърна на Площада на независимостта в Киев срещу марионетното правителство на Русия в Украйна и която в крайна сметка свали руската кукла на конци, президента Виктор Янукович.

Дни след свалянето на Янукович Путин си го прибра в Москва и изпрати силите си да окупират Кримския полуостров. Преди 2014 г. Крим бе рай на Черно море, диамант на южния бряг на Украйна. Преди време Чърчил го нарича „Ривиерата в Хадес“. Сега той стана притежание на Русия, епицентър на патовата ситуация между Владимир Путин и Украйна.

Дигиталната армия на Путин се меси в работите на Украйна открай време. Руски хакери превръщат в кървав спорт хакването на всичко електронно в Украйна. Пет дълги години те бомбардират страната с хиляди кибератаки ежедневно и нонстоп сканират държавните мрежи за всеки признак на слабост – слаба парола, нула, която не е на мястото си, пиратстван или необновен софтуер, набързо сложен файъруол. Всичко, което би могло да се използва за нанасяне на дигитални щети. Всичко, което сее разруха и подкопава прозападното управление на Украйна.

Путин налага само две ограничения пред руските хакери. Първо, никакво хакване на територията на родината. Второ, когато Кремъл се обади за услуга, изпълняваш всичко безусловно. За всичко останало хакерите разполагат с пълна свобода. А, и още нещо – Путин ги обожава.

Руските хакери са като „хора на изкуството, които сутрин се будят в добро настроение и започват да творят“, заявява той с усмивка пред репортери през юни 2017 г., само три седмици преди хакерите му да започнат да сеят погром над украинските системи. „Ако има някакъв патриотизъм в тях, може да го пробват, като се борят с онези, които говорят лоши неща за Русия.“

Украйна се превръща в тестови полигон, опустошен адски пейзаж, където да изпробват всеки свой хакерски трик и инструмент от руския арсенал, без да се притесняват от възмездие. Само през първата година – 2014-а, руските държавни медии и тролове откриват баражен огън по време на президентските избори в Украйна и разгръщат дезинформационна кампания, която класифицира прозападните размирици като незаконен преврат, военна хунта или резултат от действия на дълбоката държава в САЩ и Европа…

И докато таксито ми си проправяше път от Бориспол към центъра на Киев и Площада на независимостта – кървящото сърце на украинската революция, се чудех коя ли ще е следващата стъпка и дали ще стигнем до етап, в който да сме в състояние да знаем какво ни чака…

 

 

Никол Пърлрот