Несговорчивите хора са по-критично, скептично и предизвикателно настроени, като е по-вероятно да станат инженери и адвокати. Те не само се чувстват в свои води в конфликтите, но и черпят енергия от тях. Ако сте силно склонен към несговорчивост, може би ще бъдете по-щастлив от скандал, отколкото от приятелски разговор. Това качество често идва с отрицателен етикет: несговорчивите хора са стереотипен образ на темерути, които мрънкат за всичко, или енергийни вампири, които отнемат радостта на всяка среща. Когато проучвах персонала на Pixar обаче, си оформих коренно различна гледна точка.

През 2000 г. Pixar е на върха на славата си. Екипите им бяха ползвали компютри, за да преосмислят цялата концепция на анимацията в първия си хит „Играта на играчките“, след което имат още два размазващи успеха. Основателите на компанията обаче не са склонни да почиват на лаврите си. Наемат външния режисьор Брад Бърд да раздвижи нещата. Брад тъкмо е създал дебютното си заглавие, което получава позитивни мнения от критиката, но се оказва финансов провал, така че отвътре го човърка да се заеме с нещо голямо и дръзко. Когато излага визията си, техническите ръководители на Pixar заявяват, че тя е невъзможна, тъй като ще се нуждаят от цяло десетилетие и 500 милиона долара за осъществяването ѝ.

Брад обаче не е готов да се откаже. Той привлича най-шантавите служители на Pixar към проекта си – несговорчиви, недоволни и неудовлетворени. Някои биха ги нарекли „черните овце“. Други биха ги определили като „размирници“. Когато Брад ги събира около себе си, той ги предупреждава, че никой не е повярвал, че този проект е възможен. Само четири години по-късно екипът му не само пуска най-сложния филм на Pixar дотогава, но и успява да понижи себестойността на минута анимация. „Феноменалните“ натрупва световен боксофис 631 милиона долара и печели наградата „Оскар“ за най-добра анимация.

Обърнете внимание какво не прави Брад. Той не събира екип от сговорчиви хора. Сговорчивите представляват чудесна мрежа за поддръжка, защото им идва отвътре да окуражават и подкрепят. Преосмислянето обаче зависи от друг тип хора: такива, които предизвикват, на които можем да разчитаме, че ще ни покажат слепите ни точки

и ще ни помогнат да превъзмогнем слабостите си. Тяхната роля е да активират циклите на преосмисляне, като ни накарат да се почувстваме смирени относно компетентността си, да се усъмним в знанията си и да проявим любопитство към алтернативните гледни точки.

Идеалните членове на предизвикателната мрежа са несговорчиви, защото те не се страхуват да поставят под съмнение начина, по който винаги са се правели нещата, и да ни задължават да променяме мисленето си. Налице са доказателства, че несговорчивите хора се изказват по-често, особено когато ръководителите им не възприемат, и пораждат повече професионални конфликти.

Откъс от книгата "Помисли пак"