Това, което обещава NSO [дълбоко засекретената израелска компания за шпионски софтуер] на клиентите си, е безценно: можете „дистанционно и тайно да събирате информация за връзките, местоположението, телефонните разговори, плановете и действията на мишената си независимо къде и кога. „Пегас“ е „призрак“, който „не оставя никакви следи“. NSO са открили начин невидимо и дистанционно да хакват всеки смартфон на пазара: BlackBerry, Nokia с тяхната операционна система Symbian, които все още се ползват масово в Третия свят, телефони под Android и разбира се, iPhone.

Системата за наблюдение на NSO е първоначално разработена от членове на израелското разузнавателно Звено 8200. През 2008 г. двама приятели от гимназията – Шалев Хулио и Омри Лавие, я представят на компаниите за мобилни телефони като способ да разрешават проблемите на клиентите си дистанционно. Моментът е изключително благоприятен за тях. iPhone е на по-малко от година, а смартфоните – далеч повече от персоналните компютри – предоставят на полицаите и шпионите прозорец в реално време към местоположението на мишената, нейните снимки, контакти, звуци, образи и комуникации. От какво повече има нужда един шпионин? Слухът за възможностите на NSO достига до западните шпионски агенции. Скоро всеки копнее за тях.

Технологията на NSO може не само да превръща смартфона в шпионски телефон, но предоставя на правителствата начин за заобикаляне на криптирането. Големите технологични гиганти като Apple, Google и Facebook са започнали да криптират данните на потребителите си, докато преминават от сървър на сървър, от устройство на устройство. Години наред полицейските служби критикуват тази практика и предупреждават, че криптирането сериозно затруднява проследяването на насилниците над деца, терористите, наркобосовете и останалите престъпници. Наричат този феномен „Скриване в мрака“ и към 2011 г., особено ФБР, започват да се страхуват, че най-лошото тепърва предстои. Години наред Бюрото се сдобива с нужната информация относително лесно – чрез подслушване. С преминаването към децентрализирана комуникация – мобилни телефони, съобщения в реално време, имейли и гласови разговори през интернет, в добавка към криптирането, дори когато агентите разполагат със съдебна заповед, разрешаваща достъпа до нечия комуникация, в много случаи се сдобиват с напълно безсмислено бръщолевене.

„Наричаме тези възможности процеп в проблема със скриването в мрака“, заявява в изслушването си пред Конгреса главният съветник от ФБР Валерѝ Капрони през 2011 г. „Правителството се изправя пред все по-голяма невъзможност да събира ценни доказателства за случаи, започващи с експлоатация на деца, през порнография, организирана престъпност и наркотрафик, та чак до тероризъм и шпионаж, доказателства, чието събиране е разрешено на правителството чрез съдебно решение.“

ФБР продължава да натиска и през следващото десетилетие за решения, които обаче дълбоко в себе си са порочни: изискване технологичните компании да оставят в продуктите си задни вратички за подслушване в полза на силовите министерства. На теория звучи постижимо. На практика не се получава. Задна вратичка в полза на една от страните ще се превърне в мишена за всички, а държавните управници в сферата на сигурността са наясно с това далеч по-добре от всеки друг. Мисълта, че тези компании ще направят американците по-уязвими за киберпрестъпниците и други държави, за да задоволят нуждите на силовите си министерства, не е приемлива. Да не говорим за логистичните проблеми. Не на всяка технологична компания седалището е в САЩ. Skype например е в Люксембург. Колко задни вратички за колко правителствени агенции ще са длъжни да осигурят тези технологични компании?

Това, което NSO предлага на полицейските служби, е могъщо заобикаляне, инструмент, който да ги предпазва от Скриването в мрака. Като се хакнат „крайните точки“ на комуникацията – т.е. самите телефони, технологията на NSO ще даде достъп на властите до информацията, преди и след като е била криптирана на устройството на мишената. Скоро след като Капрони свидетелства пред Конгреса, Хулио и Лавие променят тактиката си и започват да рекламират технологията си за отдалечен достъп като средство за наблюдение. Наричат инструмента си „Пегас“ и като митологичния крилат кон, чието име носи, той може да прави привидно невъзможното: да прихваща огромен обем от недостъпна до този момент информация – телефонни разговори, текстови съобщения, имейли, контакти, графици, джипиес локация, разговори във Facebook, WhatsApp и Skype, директно докато текат, без да се оставя следа.

„Пегас“ е способен дори на нещото, което NSO наричат „подслушване на помещение“: да събира звуци и да прави снимки във и около помещението с помощта на микрофона и камерата на телефона. Може да отказва достъп на мишената до определени сайтове и приложения, да прави снимки на екрана на телефона, да записва историята на търсенията и сърфирането в мрежата. Една от най-атрактивните спецификации е, че шпионският софтуер „вижда батерията“. Един от малкото издайнически признаци, че може би имате шпионски софтуер на телефона, е, че устройството постоянно изчерпва заряда си. Цялото това шпиониране и изпращане може да ликвидира батерията за нула време. „Пегас“ обаче крие един трик в ръкава си. Той усеща кога изчерпва батерията, гаси се сам и чака, докато мишената се свърже с уайфай, за да продължи да точи допълнителна информация. Доколкото аз мога да преценя, това е най-усъвършенстваният софтуер за шпиониране напазара. Изтеклите договори показват, че NSO е инсталирало „Пегас“ за три мексикански агенции: Центъра за разследвания и национална сигурност, службата на главния прокурор и Министерството на отбраната и вече са продали хардуер, софтуер и инструменти за прихващане на стойност 15 милиона долара на мексиканците, които понастоящем плащат на компанията 77 милиона долара за проследяването на широк набор от свои мишени. ОАЕ също се превръщат в клиенти. Персонализираните оферти на NSO, брошурите и рекламните послания дават да се разбере, че списъкът с чакащите е дълъг и става все по-дълъг.

А сега предлагат „Пегас“ на други потенциални купувачи от Европа и Близкия изток.

из „Кибервойната“, Никол Пърлрот