Лас Вегас, щата Невада

Това ни събуди – ми казва Джеймс Р. Гослър, кръстникът на американската кибервойна, един следобед в края на 2005 г. – Имахме зверски късмет, че установихме как са ни прецакали, иначе още щяхме да ползваме онези проклети пишещи машини.“
Ако трябва да определим един технологичен експерт, който да получи заслугите, че е подтикнал Съединените американски щати да се стегнат, настигнат и заемат лидерската позиция в класацията за най-напреднала в дигитално отношение суперсила, това трябва да бъде наскоро пенсиониралият се мъж, наближаващ 70-те, който много прилича на Дядо Коледа и живее в покрайнините на Лас Вегас.

Единственият признак, че Гослър е преминал през дълга и редактирана за публиката кариера в разузнаването, е една кутия, пълна с медали и ордени, всички получени на дълбоко засекретени церемонии за постижения, за които широката общественост най-вероятно никога няма да научи.
Гослър натиска информацията около проекта „Стрелец“ да бъде разсекретена предсрочно.
„Аз бях досадникът“, киска се той.
„Досадник“ е доста подценяващо описание. Попитах всеки един от мъжете, ръководили ЦРУ и АНС в края на 20. век, кой е кръстникът на американската кибервойна и никой не се поколеба дори за секунда: „Джим Гослър“.
В хакерските среди обаче името Гослър е абсолютно непознато.
Дори хилядите хакери, които се събират във Вегас всяка година за конференциите Black Hat и Def Con, за да видят как големите в бранша хакват iPhone, банкомат или асансьор, си нямат представа, че старшият магьосник на техния занаят живее само на няколко километра оттам. Когато се срещаме с Гослър лично, го правим в хотел The Venetian по време на конференцията Black Hat. За първи път през 25-годишната ѝ история той се намира някъде близо до нея.
„Това е ужасно неподходящо място за вербуване на кадри“, ме информира той. Елитът на елита на хакерите на национално ниво, ми казва той, не си демонстрира уменията по време на конференции. Те работят под прикритие в университетски лаборатории и засекретени оперативни центрове.
През кариерата си този неподозрителен човек служи за катализатор на създаването на американските програми за разкриване на уязвимости и разработка на експлойти, докато нацията осъществява своя транзит към дигитално общество. Ако не бе прекалено скромен, Гослър вероятно би потвърдил гореизложеното.
Вместо това той отдава заслугите на колегите и началниците си в разузнавателните служби, както и на известен брой „нюейдж“ гурута в управленския мениджмънт. Често цитира Малкълм Гладуел: „Изключителните“[1] е фантастична книга!“, ми казва той неведнъж. Двамата бивши лидери на Intel – Гордън Мур и Анди Гроув, са неговите герои. Книгата Only the Paranoid Survive („Само параноиците оцеляват“, 1996) на Гроув е неговата библия. Абсолютният му любимец обаче е Прайс Притчет, гуру в сферата на организационния мениджмънт.
Години наред, всеки път, когато някой от високопоставените лица в разузнаването посещават Гослър в кабинета му в щабквартирата на ЦРУ в Лангли, са посрещнати от следния цитат на Притчет, висящ на стената:

 Организациите не могат да попречат на света да се променя. Най-доброто, на което са способни, е да се променят. Умните се променят, преди да им се е наложило. Късметлиите успяват да се справят и нагодят, когато ножът опре в кокала. Останалите губят и се превръщат в история.

Този цитат идеално отразява мнението на Гослър за американските разузнавателни агенции и късната им реакция към напредъка на технологиите и техния безкраен потенциал за експлоатация, шпионаж и разрушение
От самото си основаване през 1952 г. насам първата разузнавателна агенция на Съединените американски щати – АНС, както я наричат на шега „Агенцията, която Не Съществува“, е главният подслушвател и кодоразбивач на Америка. През първите три десетилетия от съществуването ѝ единствената цел на Агенцията е да лови разузнавателната информация, която лети в ефира. Хиляди брилянтни доктори, математици и разбивачи на кодове във Форт Мийд се ровят в съобщения, разшифроват, превеждат и анализират всичко за критично важни късчета данни, които да информират Америка какъв трябва да бъде следващият ѝ ход в Студената война.
Когато обаче световната информация започва да се прехвърля към пишещите машини, след това в сървърите, настолните компютри, лаптопите, принтерите, затворените локални мрежи и най-накрая в интернет, старият пасивен модел на АНС да си седи в креслото и да чака съветските съобщения да се уловят в ситото ѝ, вече не върши достатъчно добра работа. Невъобразим обем държавни тайни – преди това държани в заключени сейфове, сега започват да се предават под формата на нули и единици, свободно достъпни за всеки, който разполага с креативността и уменията да се докопа до тях. Миниатюрните камери, използвани от шпионите на ЦРУ за заснемане на строго секретни документи от папки, отстъпват мястото си на нещо коренно различно.
А Гослър се грижи Америка да се възползва от всяка удала ѝ се дигитална възможност.

Проектът „Стрелец“ е неговото доказателство. По време на разговорите ни той постоянно се позовава на него, отчасти и защото проектът вече е разсекретен, а това, с което се е занимавал той, не е. Причината обаче е и защото „Стрелец“ е доказателството, че е имало основателна причина да сме параноици. Той е доказателството, че враговете на Америка са развивали своите умения за дигитален шпионаж и са реализирали надмощие.
Е, да, американците също има с какво да се похвалят на полето на шпионажа. Към средата на 50-те години на миналия век ЦРУ и британският му аналог МИ6 полагат колосални усилия в операцията „Регал“ за прихващането на заровен съветски кабел в Източен Берлин. Успяват тайно да прокопаят дълъг 430 метра подземен тунел под града, чрез който подслушват източноевропейската и съветската комуникация в продължение на над година, преди руснаците да го открият. По-късно в съвместна операция на АНС, ЦРУ и военноморския флот под името Ivy Bells американски водолази успешно се прикачат към съветски комуникационен кабел, положен на океанското дъно северно от Япония. Тъй като са убедени, че той е недостъпен за американците, Съветите не криптират почти нищо, което минава по него. Години наред АНС успява да „източва“ съветските тайни директно от първоизточника, докато един двоен агент – анализатор от Агенцията, подсказва на КГБ за съществуването на американската дълбоководна разузнавателна програма през 1981 г.
„Стрелец“ обаче е нещо различно. „Пълна шестица. Технологично съвършенство“, ми заявява Гослър. Руснаците не разчитат на добре разположено външно устройство или прихващане на кабел. Те откриват способ за интегрирането на експлойта си в самите пишещи машини, като открадват всеки удар на клавиш, преди американците да имат възможността да го криптират в съобщение. На разузнавателен жаргон това става известно като „хакване на крайна точка“, а „Стрелец“ вдига летвата на ново ниво. В тази нова ера АНС трябва да си вземе бележка, защото Apple, Google, Facebook, Microsoft и всичките им колеги по целия свят преминават към кодиране на световната комуникация. На Агенцията ѝ се налага да усвои изкуството на хакване на крайните точки – телефоните и компютрите, на които информацията е все още в некриптиран, обикновен текстов вид.
„Този вид технологично събиране на информация не бе измислено с появата на компютъра. Руснаците го правят от 70-те години на 20. век, а проектът „Стрелец“ бе реализацията – ми казва Гослър. – Не можехме повече да се преструваме, че не съществува.“
В речника на Гослър времето се дели на две: пр.С. (преди Стрелец) и сл.С. (след Стрелец). Американците били „фундаментално невежи“, ми казва той. „Живеехме в Страната на приказките.“
Три десетилетия сл.С. проникваме във всичко, в което тече ток.
Освен дати и като цяло безсмислени служебни постове Гослър не казва какво точно се е случило в периода между деня, в който прекрачва прага на държавните лаборатории Sandia през 1979 г. като светлоок 27-годишен младеж, и деня, в който го напуска като пенсионер през 2013 г.
Всичко е строго секретно. Трябва да го притискате дори за елементарни неща. Когато го разпитват по време на вечерни партита, Гослър казва, че работи за правителството.
„Трябва много да внимаваш какво говориш, особено когато си зад граница, в интерес на личната си безопасност“, ми прошепва той.
Седим в ресторант. Също като мнозина други, с които се срещам, и Гослър подранява, намира маса близо до изхода и оглежда добре всички около себе си. Седнал е с лице към входа – най-добрата позиция за оцеляване.
По време на разговорите ни, случили се в периода между 2016 и 2019 г., бащата на американската кибервойна сглобява късче по късче историята на кариерата си, а чрез нея и еволюцията на държавата към позицията на най-умел ползвател на дигиталното царство. Внимателно редактира съдържанието на огромната си класифицирана биография.
Налага се аз да запълвам празнините сама…

Из „Кибервойната“, Никол Пърлрот

[1] „Изключителните: История на успеха“, Малкълм Гладуел, изд. Жанет 45, 2010 г. – Б. пр.