ОТАВИЯ БУСИЯ-БУРДЕЙН: Фактът, че имахме дете и се оженихме само след няколко месеца от запознанството ни, бе поредното доказателство, че да, Тони беше импулсивен. Но докато бяхме заедно и нещата вървяха добре, вярвах, че той всъщност е много уравновесен. И наистина винаги е мислил за благополучието на Ариан и за моето благополучие, преди да предприеме нещо.

Като баща винаги играеше ролята на „доброто ченге“. Мисля, че беше разбираемо, защото беше наоколо толкова рядко, че когато се прибираше вкъщи, не караше Ариан да си пише домашните, не налагаше дисциплина. Той беше сто процента забавен татко и се наричаше „Глупавият тати“ (Silly Dada), защото наистина правеше само глупости.

АРИАН БУСИЯ-БУРДЕЙН: Гледах сериала „Арчър“ с баща ми. Дори като малко дете той ми се струваше много забавен. Разбира се, гледах и обикновените детски телевизионни предавания, но не познавах друго дете, което да играе „Голямата автокражба“ (Grand Theft Auto) с родителите си. И още тогава си давах сметка, че едва ли много от връстниците ми заспиват с „Декстър“.

Помня как се мъчеше да сглоби моята Барби къщичка за кукли. Или как се преструвахме, че той е в бръснарски салон, но не ми позволяваше да го подстрижа, а просто насапунисвах косата му. Играеше си с мен през цялото време – такъв си беше. Казвахме си: „Хей, нека се престорим, че правим това“, той постоянно правеше такива неща.

Имахме традиция: да отидем до Палисейдс в Ню Джърси и да се изкачим чак до върха на тази малка планина. Имаше удобни стълби, но ние решавахме да минем през дърветата, клоните и разни растения, макар да не би трябвало да го правим. След това отивахме в „При Хирам“, което беше доста скромно местенце за хот-дог – това е техният специалитет. Ходехме там постоянно. Ходехме там в Деня на бащата. Той самият посещаваше мястото от съвсем млад, така че го познаваше отлично. Всеки път, когато ходехме в Хамптънс, отивахме на едно място, наречено Sip’n Soda, и двамата винаги си поръчвахме лайм рики[1]. Тези две места бяха любимите ни.

В Ню Йорк обикновено ме водеше в някой от онези ресторанти, като заведения за бързо хранене, които майка ми не одобряваше. Мисля, че тя знаеше за това, но той се държеше така, сякаш отивахме на тайна мисия.

Казваше: „Добре, нека кажем на майка ти, че отиваме за вестник, но всъщност ще отскочим до „Папая Кинг“. Вземахме си шейк от папая и хот-дог и го изяждахме в онази малка градина. След това се връщахме и казвахме: „Вестникът беше много интересен… да“. Сигурна съм, че майка ми знаеше. Как купуването на един вестник би ни отнело двайсет минути?

ОТАВИЯ БУСИЯ-БУРДЕЙН: Тони много обичаше да прави закуска за Ариан, а след това, когато тя порасна, започнаха да готвят заедно. И особено през лятото, когато наемахме къща в Хамптънс за един месец. Те готвеха заедно, прекарваха много време заедно и ходеха заедно на плаж.

АРИАН БУСИЯ-БУРДЕЙН: Винаги съм готвила с него. Постоянно готвехме рататуи от филма „Рататуи“ и го правехме точно, както бе показано там. Готвехме шницел – той правеше малки работни станции: едната за панировката, едната за брашното, едната за яйцата и накрая слагаше всичко в тигана. Непрекъснато ми правеше омлети и аз му помагах да ги обръща. Позволяваше ми да поръся шоколадови пръчици или боровинки върху палачинките, а след това ми позволяваше да обръщам леко палачинките. Когато бяхме в Хамптънс, ми приготвяше и вечеря, и закуска, така че тогава наистина готвеше много за мен.

Той ме научи как да режа нещата, без да си порязвам пръстите – показа ми как да си свивам пръстите под ножа. Подари ми своя малък нож, който все още пазя и използвам.

ОТАВИЯ БУСИЯ-БУРДЕЙН: Тони беше страхотен баща. И беше глуповато непохватен. Беше като пораснало дете. Двамата заедно правеха видеоклипове. Играеха на всякакви глупави игри. Разказваше ѝ смахнати истории и винаги казваше, че сме семейство от чудаци, но това беше страхотно.

АРИАН БУСИЯ-БУРДЕЙН: Имахме си едно нещо, наречено Клуба на особняците. Не бях наясно какво точно представлява, но просто ние си бяхме такива, особняци. И много ми харесваше. Татко насърчаваше странностите. Той всъщност насърчаваше всяко нещо, което исках да правя в живота си, и ми даваше информация в негова подкрепа.

Наскоро започнах да рисувам и много се вдъхнових от неговите рисунки. И преди го бях виждала да рисува, но не мисля, че тогава наистина харесвах рисунките му, защото те са много схематични, много в неговия стил. Но после, когато пораснах, някак се научих да харесвам този стил. Така че голяма част от моите произведения сега са под негово влияние. И макар той да не може сам да го види, е така – аз мисля за неговия стил, когато рисувам.

Дълго време пеех и все още пея. За да отида в онзи лагер, където щях да се занимавам с рок музика, трябваше да свиря и на инструмент. Помислих си: О, на какъв инструмент да свиря? Баща ми каза: „Знаеш ли, басът е наистина страхотен. Ти си отзад, просто се кефиш, а можеш да бъдеш и водещ инструмент на песента, ти си човекът, който може да сглоби песента“. Стори ми се идеално за мен, защото аз всъщност не обичам да съм в светлината на прожекторите през цялото време, така че да съм на баса, наистина е моето нещо. Свиря на бас до голяма степен заради татко.

из „Антъни Бурдейн. Разказаната биография“ , Лори Уливър

^[1] Коктейл от лайм, сода и подправки. В алкохолния вариант се слага и джин. – Б. пр.