В някои сфери на живота изглежда така, сякаш цената на себеотдаването е по-висока от ползите. Цитатът на Марк Твен в началото на главата е по адрес на политиката, в която се взима 10 пъти повече, отколкото се дава. Бившият президент Бил Клинтън отбелязва, че „политиката е процес на вземане. Трябва да вземеш поддръжка, спонсориране, гласове, отново и отново“.

Егоистите* би следвало да имат преимущество и да са по-ловки от опонентите си в среда на конкурентни избори… Какво се случва с Алтруистите* в света на политиката? *[Думите taker (вземащ) и giver (даващ) в книгата са преведени като Егоист и Алтруист – понятия, които екипът на ИК „Кръгозор“ смята за най-точни и отговарящи на съдържанието, вложено от А. Грант: „Има двата типа хора, които се намират в крайностите на спектъра на реципрочността в работната среда. Наричам ги „Алтруисти“ и „Егоисти“. Егоистите притежават специфична особеност: обичат да получават повече, отколкото дават. Те накланят съотношението в своя полза, като поставят интересите си пред нуждите на останалите… Типичният Егоист не е жесток или безскрупулен, той е просто предпазлив и се пази. В работната среда Алтруистите са относително рядко явление. Те накланят реципрочността в противоположната посока, като предпочитат повече да дават, отколкото да получават.“]

Ще ви разкажа за политическите домогвания на един провинциалист, когото нека наречем условно „Сампсън“. Той формулира целта си да бъде „клинтънът на щата Илинойс“ и вижда себе си като бъдещ сенатор. Шансовете му да реализира политическа кариера не са особено големи, като се вземе предвид, че е прекарал младостта си в работа във ферма. Амбицията на Сампсън обаче е огромна и прави първия си опит да навлезе в политиката, когато е още само на 23-годишна възраст. Кандидатите са 13, като печелят само първите четирима. Сампсън се представя слабо и се класира осми.

След загубата си в тази надпревара Сампсън насочва взор към бизнеса и тегли заем, за да отвори малък магазин със свой приятел. Начинанието се проваля и Сампсън не може да обслужва дълга си, така че местните власти изземват имуществото му. Малко след това бизнес партньорът му умира и не оставя след себе си никакви активи, така че Сампсън се оказва длъжник на цялата сума на заема. Шеговито я нарича „моят държавен дълг“, защото дължи 15 пъти средногодишния си доход. Отнема му години, но в крайна сметка изплаща всичко до последния цент.

След провала на бизнеса Сампсън се пробва втори път за пост в щатската законодателна власт. Макар да е само на 25 години, този път се класира втори и получава поста. Налага се да вземе заем, за да си купи костюм за първото официално събрание. През следващите осем години Сампсън запазва работата си, като междувременно завършва „право“. Когато навършва 45-годишна възраст, той се чувства готов да преследва влиятелните постове на държавно ниво. Издига кандидатурата си за Сената.

Сампсън е наясно, че е в неизгодна позиция. Основнитe му противници са двама: Джеймс Шийлдс и Лиман Тръмбъл. И двамата са били съдии в щатския Върховен съд и идват от далеч по-привилегировани кръгове от този на Сампсън. Шийлдс, който понастоящем заема поста и се стреми да бъде преизбран, е племенник на конгресмен. Тръмбъл е внук на изтъкнат историк, завършил „Йейл“. В сравнение с тях Сампсън има както малък опит, така и никакво политическо влияние.

В първото проучване на общественото мнение Сампсън е изненадващ фаворит с 44% одобрение, Шийлдс го следва по петите с 41%, а Тръмбъл е далеч назад с 5%. В следващото Сампсън затвърждава позицията си, като се изкачва до 47%. Нещата обаче започват да се променят, когато в състезанието влиза нов кандидат: настоящият губернатор на щата Джоел Матесън. Матесън е известен и притежава потенциала да изтегли гласове едновременно от поддръжниците на Сампсън и Тръмбъл. Когато Шийлдс се оттегля от надпреварата, Матесън бързо заема челната позиция. Процентите му стават 44, Сампсън спада до 38%, а Тръмбъл се качва до 9%. Часове по-късно по време на същинските избори победител е Тръмбъл с 51%, изпреварвайки на косъм Матесън с неговите 47%.

Защо Сампсън се срива толкова бързо, а Тръмбъл се изстрелва на върха? Внезапната смяна на позициите им се дължи на избор, който Сампсън прави и който се дължи на факта, че той е патологичен Алтруист. Когато Матесън се включва в надпреварата, Сампсън започва да изпитва съмнения относно способността си да генерира поддръжка, достатъчна за победата. Знае, че Тръмбъл разполага с малобройно, но вярно ядро последователи, които няма да се откажат от него. Повечето хора, ако се намират в ситуацията на Сампсън, биха призовали поддръжниците на Тръмбъл да го изоставят. Все пак неговите 9% му дават минимален шанс за успех.

Само че главната цел на Сампсън не е била да бъде избран. Целта му е била да попречи на Матесън да спечели. Той е убеден, че Матесън е въвлечен в съмнителни дейности. Някои наблюдатели го обвиняват в опити да подкупи влиятелни гласоподаватели. Ако не друго, Сампсън разполага с достоверна информация, че Матесън е осъществил контакт с някои от неговите ключови поддръжници. Матесън е на мнение, че ако нещата изглеждат така, сякаш Сампсън няма шанс за победа, поддръжниците му ще го изоставят и ще се присъединят към самия него.

Притесненията на Сампсън относно методите и мотивите на Матесън се оказват пророчески. Година по-късно, когато Матесън приключва мандата си като губернатор, той осребрява стари държавни чекове, които са с изтекъл срок на валидност или са били вече осребрени. Прибира в джоба си няколкостотин хиляди долара, но е обвинен в измама. Освен подозренията си към Матесън Сампсън има и оформена позиция по адрес на Тръмбъл. Няколко години подред Сампсън води страстна кампания за промяна на социалната и икономическата политика. Той вярва, че това е от

жизненоважно значение за щата му, като двамата с Тръмбъл споделят една и съща гледна точка. Така че вместо да се опита да привлече вярното ядро на Тръмбъл към себе си, той решава да извърши политическо самоубийство. Заявява на ръководителя на предизборната си кампания Стивън Лоугън, че се оттегля от надпреварата и ще призове поддръжниците си да гласуват за Тръмбъл. Лоугън го поглежда учудено. Защо човекът с най-много гласоподаватели ще подари победата на опонента с най-малка поддръжка? Избухва в плач, но Сампсън не променя позицията си. Той се оттегля и моли поддръжниците си да гласуват за Тръмбъл. Това е достатъчно да осигури победата на Тръмбъл, само че с цената на загуба за Сампсън…

Дори да е в негов ущърб, той прави всичко, за да помогне на другите, като демонстрира неподправена загриженост за благополучието на отделните граждани.

Кой е Сампсън, повече можете да прочете в книгата на Адам Грант „Дай и ще получиш“