По време на обучението ми като бакалавър трябваше да прочета много статии от списания, голяма част от които бяха скучни и сложни. В началото на първата година понякога изпитвах отвращение от четенето на купчините хартия, стоварени върху бюрото ми – гледах на тях като на задължително четиво за придобиване на университетска степен, хапче, което трудно можех да преглътна. Започнах да откривам смисъл във всичко това едва когато разговарях с хората за техните настроения и психическото им здраве.

Промених гледната си точка, когато започнах да осъзнавам влиянието на депресията и тревожността върху живота на човека и опознах силата на стратегиите за справяне. След като говорих с хората за техните битки и проблемите в психическото здраве, аз осъзнах, че научните статии не са само задължително условие за моята професия. Те са ключът към благополучието, ключът към намирането на цел и към по-добър живот.

Замислих се. Разбрах, че отговорите не са онлайн. Не са в сайтовете, създадени от хора с малко или никакви познания за психическото здраве, или във видеоклиповете в мрежата, които обещават да ви избавят от тревожността с помоща на „тези три трика“ Отговорът е в науката. В безбройните часове, вложени от изследователите и хилядите участници в техните изледвания по света, за да разберат как ние, хората, да си възвърнем контрола над живота. Така прочетох всички списания.

Исках да споделя това с вас поради една причина: когато сме изправени пред задача и виждаме само купищата страници, които трябва да прочетем, екселските таблици, които трябва да попълним, ние се насочваме към път без изход. Налагаме си ограничения на това, което можем да направим. Нещата се променят, когато започнете да мислите за други емоции, които бихте могли да изпитате в същия момент. Ако изместите фокуса си от отегчението и нежеланието да изпълните задачата към нещо различно – може би желанието да научите нещо ново или амбицията да ви повишат – това ще повлияе значително на мотивацията ви.

Вместо да се потапяте в емоции, които не харесвате, се концентрирайте върху онези, които харесвате. И вие, и аз имаме палитра от емоции, които можем да използваме по всяко време. Палитрата е богата и освен негативни емоции, съдържа и позитивни, подхранвани от желанията и любопитството.14 Когато изберем да се потопим в позитивното, ние започваме да плуваме по течението вместо срещу него.

Щом се концентрирах върху ползите от моята работа и върху хората, на които исках да помогна, нещата бързо започнаха да се променят към по-добро. Въпреки това имаше дни, в които работата ми се струваше трудна. Дори когато имах цел, седмиците, прекарани в четене на една и съща концепция, в крайна сметка ме караха да се чувствам безсилна. През по-тежките дни си почивах и четях откъси от вдъхновяващи книги. Това отново запалваше искрата в мен. Припомняше ми смисъла на моята работа, удоволствието от сглобяването на изследването, радостта от откриването на нещо ново. Връщах се към задачите си с различна нагласа – с любопитство.

Из „50 спешни мерки. Стрес, тревожност, паника“