В една леденостудена вечер на януари 1997 г. 28-годишният адвокат Андрю Уайнрич, отскоро предприемач, се обръща към малката група инвеститори, журналисти и приятели в сградата Puck в бизнес квартала на Ню Йорк, като се опитва да им обясни какво е социална мрежа, защо продуктът, който им представя, е първият неин образец и как тази идея ще промени света. Тежка задача.

Идеята хрумнала на Уайнрич и била неговият принос по време на ежеседмичната среща на кандидат-основатели на стартъпи, които започнали да се събират, след като се появила първата вълна на интернет компании от рода на Yahoo!, Amazon и eBay. Те се опитвали да идентифицират жизнеспособни идеи, които ставали възможни за първи път в историята заради появата на интернет. На Уайнрич му хрумнала идея, въртяща се около концепцията за доброволно споделяне на информация относно интересите на хората, работата им и техните познати. Задал си въпроса: Какво ще стане, ако успея да накарам хората да въведат познатите си на едно място?

Нарекъл компанията си sixdegrees, като се позовал на концепцията за шестте ръкостискания – че всеки един човек е на разстояние от когото и да е другиго на планетата само на шестима познати. Уайнрич смятал, че това е казано от Гулиелмо Маркони, но всъщност това е бил унгарският писател Фригес Каринти. Разбираемо е защо според него автор на фразата е Маркони – италианският изобретател бил част от комуникационната революция, която силно вълнувала Каринти. В един кратък разказ, наречен „Вериги“, писателят обяснява тази огромна промяна.

Планетата Земя никога не е била толкова малка, колкото е сега. Тя се е смалила – разбира се, фигуративно казано, благодарение на ускорилата се материална и вербална комуникация. Темата е била повдигана и преди, но никога не сме я формулирали по този начин. Никога не сме говорили за факта, че всеки на Земята, по мое или нечие чуждо желание, може да разбере в рамките на няколко минути, какво мисля или правя, какво искам и желая.

Трудно ни е да повярваме, че това е написано през 1929 г.! Героите от разказа на Каринти си правят експеримент – искат да разберат дали веригата от връзки може да ги свърже с произволно човешко същество от (тогавашните) 1,5 милиарда души на пет стъпки, като се започне с мрежата на личните приятели и се мине към мрежата на някого от тях. Един от героите в разказа, унгарски интелектуалец точно като писателя, приема предизвикателството да стигне до случаен работник от поточната линия на Ford Motor. Идеята на Каринти се върти из света на социалните науки десетилетия поред, докато през 60-те и 70-те години на миналия век няколко изследователи се опитват да я докажат с помощта на ограничената мощност на компютрите по онова време. През 1967 г. социологът Стенли Милграм публикува статия в Psychology Today на тема „проблемът на малкия свят“. В друга своя студия две години по-късно той и съавторът му се опитват да свържат случайни хора от Небраска със случайни хора от Бостън и установяват, че „средната стойност на междинни стъпки между начален и краен субект е 5,2“. През 1990 г. идеята става обществено достояние, след катo драматургът Джон Гуар я използва в едноименната си пиеса „Шест степени на разделение“, адаптирана за големия екран през 1993 г. Реализацията на Уайнрич, макар и вдъхновена от шестте степени, всъщност се концентрира върху първите две или три от тях.

– Обикновено се запознаваме с хората, които не познаваме, чрез други, които познаваме – казва той на слушателите си в Puck. Векове наред хората са ползвали приятелите и познатите си, за да създават нови запознанства, но всичко е свършвало по-скоро неуспешно.

– Днес се надяваме да променим точно това – обещава той – с тази безплатна онлайн услуга. Сравнява я с качването на колекцията ни от визитни картички онлайн, при което тя се свързва с визитките на другите хора.

– Ако всеки качи визитките си в интернет, ще можем да обхванем целия свят – изръсва той...

В тази студена януарска вечер Уайнрич формулира мисия, която e прекалено голяма, за да бъде осмислена – да свържеш света в една-единствена мрежа.

– Представете си за момент, че в базата данни сте не само вие, а всеки потребител на интернет в света – подканя той аудиторията. (Според него към онзи момент интернет се ползва от между 40 и 60 милиона души по света.)

Уайнрич предполага, че свързването на света ще е от полза за човечеството. Защо да бъде другояче?

Sexdegrees e пионер в няколко от нещата, които на практика дефинират всяка социална мрежа. Съдържа в себе си план, който бил вайръл или вирусен, преди той да съществува, как мрежата ще се разраства с помощта на имейли. По време на първата сбирка Уайнрич дори раздава разпечатани покани на посетителите, еднакви с получените от тях по-рано имейли. След това ги подканя да стартират браузърите на компютрите в съседната стая и да изпратят покани на приятелите и техните приятели да се свържат чрез sixdegrees. Когато тези хора получели поканите си, те щели да бъдат помолени да потвърдят, че наистина познават човека, който ги е поканил. Това бил първият път, когато онлайн услуга ползва такава проверка.

Sixdegrees била нещо ново и ако била успяла, щяла е да се превърне в обект на безкрайни бъдещи оценки и анализи. Само че не успяла. Страхотната идея хрумва прекалено рано на Уайнрич. По онова време повечето хора нямат имейли, камо ли постоянни онлайн контакти. Освен това през sixdegrees не може да се прави кой знае колко, освен да си вкараш информацията в огромна база данни. Не съществува изкушението да изразиш скуката си в тази платформа. Няма как да следиш какви ги върши бившето ти гадже. Няма глупави клипчета с котки за гледане. Проверяваш базата данни на връзките, когато търсиш някого конкретно или искаш препоръка. И си тръгваш.

 

Из "FACEBOOK: Пълната история на Facebook - Идеализъм или сделка с дявола"