Сара Джоузефин Бейкър (15 ноември 1873 – 22 февруари 1945) е американска лекарка, с огромен принос за общественото здраве, особено за жените и децата. Тя е първата жена с докторска степен по обществено здраве от Нюйоркския университет. Родена е в Ню Йорк в семейството на адвокат, а майка й е една от първите завършили колежа „Васар“. И въпреки противопоставянето на членове на семейството си, скептични към жените лекари, Бейкър се записва в медицинския факултет. Вече завършила, д-р С. Джоузефин Бейкър открива частна практика в Ню Йорк и за да си помогне финансово, поема допълнителна работа в животозастраховането и като медицински инспектор в града на непълно работно време. Впоследствие е назначена за помощник-комисар по здравеопазването и се ангажира с редица важни здравни проблеми, включително ваксинация срещу едра шарка. Д-р Бейкър играе важна роля в идентифицирането на „Тифусната Мери“ – Мери Малън, готвачката, която несъзнателно причинява малка епидемия от тиф в града, защото, въпреки че е здрава, се оказва приносител на вируса. Широко разгласеният случай алармира за опасности за здравето и проправя пътя за по-широки програми за обществено здраве и за подобряване на стандартите за хигиена.

Когато е създаден Отделът по детска хигиена, д-р Бейкър е назначена за директор. Отделът се превръща в първата държавна агенция в света, посветена на детското здраве. Там Бейкър разработва широкообхватна програма, включваща лицензиране на акушерки, назначаване на сестри и лекари във всяко училище, проверка на учениците за инфекциозни заболявания. Обръща специално внимание на майките и ги обучава как да се грижат за новородените, като например задължително да използват капки сребърен нитрат за очите на всички новородени и така се намалява слепотата от при 300 бебета годишно на 3. Само за едно лято постиженията й са впечатляващи – в областта са регистрирани с 1200 по-малко случая от предходната година на смъртност при новородени.

Д-р Бейкър изобретява адаптирано мляко за бебета, направено от вода, калциев карбонат, лактоза и краве мляко, което позволява на майките да ходят на работа.  Тя създава училищна здравна програма, която се приема в тридесет и пет щата в Америка. След като се пенсионира през 1923 г., написва и издава своята мемоарна книга „Борба за живот“. И става вдъхновение за поколения жени.

Затова и в устата на Амелия от романа звучат смели за онова време слова за това жените сами да определят колко деца искат да имат и през колко време да раждат, да могат да ползват противозачатъчни – да имат право на този контрол, който ги прави силни от икономическа гледна точка, и да имат правото на свободен избор в любовта. И за още вълнуващи жените теми четете в романа „Семейство Лайънс и тайните на библиотеката“