Неделя сутринта седях сам на масата си по време на закуската, прекалено объркан, за да имам апетит за ядене. Думите на Елиът, които бе произнесъл в Ню Йорк, не спираха да се въртят в съзнанието ми. „Ако не приемеш предложението ми, ще направиш най-голямата грешка в живота си.“ Колкото повече разсъждавах върху това, толкова повече долавях скритата заплаха. Нещо в интонацията, нещо в острия му поглед предаваше скритото послание „Откажеш ли ми, край с теб“.

Прокуден от Идън. Без наставник. Трябваше да си тръгвам след няколко часа, за да хвана самолета за дома. Още не знаех какъв отговор да му дам.
– Тежка сутрин, а? – каза един от посетителите, дръпна стола до мен и седна, гушнал чашата си с кафе.
– Нещо такова – отговорих аз. Мъжът беше висок, а лицето му – деликатно. По причини, които ще разберете по-късно, ще използвам псевдоним и ще го нарека Дан Бабкок. Трябва да съм изпитвал отчаяна нужда да облекча товара, лежащ на плещите ми, защото, докато се усетя, вече споделях с Дан дилемата си.
– Какво мислиш, че трябва да направя?
– Мисля си, че никой не може да ти казва какво да правиш – отговори ми Дан. – Изборът наистина е труден. Единственият човек, който знае кой е правилният отговор, си ти самият. Аз обаче мога да споделя с теб нещо, което да ти помогне да направиш избора си.
Дан се пресегна към бележника си и скъса от него два листа. Подаде ми ги.
– Работих за Уорън Бъфет цели седем години – каза той, – и от всичко, на което той ме е научил, това е най-ценното. Извади химикалка от джоба си.
– На първия лист – започна Дан, – изреди 25-те неща, които искаш да постигнеш през следващите дванадесет месеца. Написах неща, свързани със семейството ми, здравето ми, работата с Елиът, мисията, дестинациите, които искам да посетя, книгите, които искам да прочета.
– Ако можеш да направиш само пет от тях през следващите три месеца – попита ме Дан, – кои би избрал? Оградих избора си. Дан ми каза да препиша въпросните пет на другия лист, след което да ги задраскам на първия.
– Вече имаш два списъка – каза той. – Над петте избрани напиши „Приоритети“. Надрасках го по диагонал.
– Добре – продължи той. – А сега над двадесетте напиши „Да ги избягвам“.
– Моля?
– Това е тайната на г-н Бъфет – каза Дан. – Ключът към постигането на петте приоритета е избягването на останалите двадесет. Погледнах петте. После погледнах и двадесетте.
– Разбирам – казах аз. – В списъка с нещата за избягване обаче има такива, които наистина ми се иска да направя.
– Имаш избор – каза Дан. – Можеш да си добър във всичките двадесет и пет, но можеш и да си на световно ниво в петте. Повечето от нас имат толкова много неща за правене, че никога не успяват да направят нещо като хората. Ако има едно нещо, което да съм научил от г-н Бъфет, това е тайната на световното ниво – списъкът с неща за избягване.
– Успехът е резултат от правилното подреждане на желанията ти – добави той.

Откъс от книгата "Третата врата"