Наистина обичам това място и искам да подтикна повече хора да го посетят. Възможно е да не успеете да откриете това място на картата, но тук има разкошни плажове, планини и девствени пустини. Хората в страната изповядват толерантна, несектантска форма на исляма. Това е най-красивото, приветливо, щедро и гостоприемно място, на което съм бил. Това е Оман. Страната надминава вашите очаквания. По жестоката логика на нашия свят това място не би трябвало изобщо да съществува. Но то съществува и е просто невероятно. Оманският султанат е абсолютна монархия. Държавата е основно мюсюлманска и стратегически пункт на световната търговия със суров петрол. Оман е заобиколен от някои от най-злонамерените и конфликтни сили в региона. И въпреки това той остава на своето място – сравнително малък по размери, но толерантен, гостоприемен към чужденците, миролюбив и удивително красив. Пред страната обаче има и проблеми с престолонаследието и намаляващите запаси от суров петрол. Въпросът за това какво следва е много сериозен, макар и да не се коментира открито. Трябва да се знае, че Оман заема челно място в Асоциацията за регионално сътрудничество в Индийския океан. Някога той е бил империя, простираща се от Пакистан до Източна Африка. Съвременен Оман е само малка частица от територията на тази империя, но неговата ДНК, културата, кухнята и до известна степен отношението към външния свят представляват отражение на това славно минало.

През 30-те години на 20. век Уинстън Чърчил сменя горивото, използвано от Британския кралски военноморски флот, от въглища на петрол. И изведнъж нещата коренно се променят. Англичаните се нуждаят от петрол, което прави Оман жизненоважен за империята не заради скромните си залежи на черно злато, а заради географското местоположение на тези залежи – Ормузкият проток, бедрената артерия на Персийския залив. Двайсет процента от добития в света петрол минава оттам, което прави този морски път един от най-важните или даже най-важния на планетата. Султан Кабус бин Саид ал Саид е много уважаван и енигматичен абсолютен владетел и монарх. От 1970 г. насам той стои начело на всички омански институции. През този период държавата се издига буквално от прашен заден двор до съвременно, добре функциониращо и до голяма степен светско общество… Обикновено едноличните управления се смятат за нещо недобро. Имам предвид факта, че историята ни е дала достатъчно примери за това. Но ако се вгледате по-внимателно в начина, по който се развива Оман, ще бъдете много приятно изненадани. Оман може да не е олицетворение на предпочитаната от вас политическа система, нито на тази, която аз харесвам, и да е много далеч от идеалната или от западната представа за демокрация, но в страната се усеща неприкривана гордост от колективната оманска идентичност на обществото. Към това добавете, че султанът поставя ударение върху ролята на жените и издава декрет, който – поне като насока в политиката, предвижда те да имат равни права с мъжете за образование, труд и участие в политическия живот.

Антъни Бурдейн за Оман.

Из „Кулинарни пътешествия“