Атлантическата сьомга е парадоксална риба. От една страна, тя е сред най-редките морски животни: на малко от нас някога ще се случи да видят някоя (или да я опитат). Но от друга, благодарение на рибните ферми атлантическата сьомга е едно от най-широко разпространените животни в света. В рамките на няколко десетилетия аквакултурите превръщат сьомгата от рядък деликатес в световна стока и в най-търгуваната риба на планетата. Може би 10 000 години след първите опити за опитомяване на говеда, свине и овце един вид риба поема по същия път – одомашняване, в резултат на което животните изчезват от дивата природа, но процъфтяват в плен, в този случай, обитавайки подводни клетки в океаните. Въпреки това трябва да ни е грижа за съдбата на дивата атлантическа сьомга. Тази риба е несравним барометър за състоянието на Земята. Нейната способност да се превръща от сладководно в морско животно и след това обратно в сладководно, означава, че в рамките на своя жизнен цикъл тя излиза с континенталните реки в океана и след това се връща обратно в тях. С помощта на сьомгата можем да видим кумулативния ефект на множество човешки дейности върху природата от изсичането на гори, строежа на язовири, замърсяването на природата, свръхулова на риба и климатичните промени. Нейното намаляване алармира за това, което се случва както на земята, така и в морето. Ако искаме да спасим сьомгата, трябва да спрем да разрушаваме планетата. Толкова е просто.

Жизненият цикъл на тази тайнствена риба изглежда удивителен. Сред камъчетата на своя поток женската снася облак от около 8000 яйца, които впоследствие мъжките се състезават да оплодят със своята сперма. Осем седмици по-късно дребни ларви се излюпват от едрите златистожълти яйца и в следващите пет дни се хранят от техния жълтък. Когато пораснат достатъчно, те напускат чакълестите плитчини на своя дом и се отправят към по-дълбоки и по-опасни части на реката. Тук сьомгата трябва да прекара до три години и да намери достатъчно храна, за да достигне 15 см на дължина и да се превърне в смолт[1] с достатъчно мускулна маса, която да ѝ позволи да премине през епичното плаване в океана. Това включва хиляди километри на усилено плуване, докато достигне богатите на храна северни части на океана. След това, ако има достатъчно късмет да избегне хищниците и да преживее бурите, след две или три години тя се отправя срещу течението, преодолявайки какви ли не препятствия, за да се върне на точно същото каменисто място в реката, където се е излюпила. Тук, където е началото и целта на нейното пътешествие, тя снася яйца. От осемте хиляди снесени яйца, едва две ще завършат жизнения цикъл на сьомгата, един от най-удивителните в природата.

Преди петдесет години половината от милионите сьомги, напуснали реките около Атлантическия океан, се завръщат, за да снесат хайвер и да завършат жизнения си цикъл. Днес едва 30 000 го правят.

От Ирландия са най-подробните свидетелства за намаляването на броя на сьомгата. В края на 19. век писателят Огъстъс Гримбъл пътува из страната, проучвайки сьомгата. Сьомгата, която страда най-много, е тази в река Бан, на север. „Горката Бан! – пише той. – Не бяхме попадали досега на река с толкова малко късмет като тази. Другите страдат от една, две или няколко злини… но нещастната река Бан, в нея съществува в най-тежката ѝ форма всяка възможна злина, която е смъртоносна за живота на сьомгата.“ Сред тези „злини“ са и замърсяванията от ленената промишленост нагоре по реката. Вар, избелители и багрила се изсипват в реката и „унищожават цялата риба“. Създадени са закони, „но глобите били малки, а позорът нулев“. Междувременно оцелялата риба се лови с мрежи в големи количества. „Тежкото бракониерство“, както го описва Гримбъл, е нещо обикновено, а в морето рибата се ловяла с километрични мрежи пред очите на бреговата охрана“.

Река Бан може и да е краен случай, но този натиск на сушата и в морето има влияние върху популацията на сьомгата в Европа. Миграцията на рибата нагоре и надолу по течението на реките е блокирана от огромни язовири. Сьомгата, решителна както винаги, се мята скок след скок срещу гигантските бетонни препятствия, докато не умре. Все по-малко сьомги успяват да завършат жизнения си цикъл…

откъс от  Дива атлантическа сьомга (Ирландия и Шотландия), „Изчезващите храни“, Дан Саладино вижте ТУК

[1] Млада сьомга на около 2 години, която е в този етап от развитието, когато придобива сребристия цвят на възрастните и е готова да мигрира в океана. – Б.пр.