Част втора:

Учениците на Вавилов

 Още приживе Вавилов вдъхновява и заразява с идеите си свои колеги от цял свят. Артър Уоткинс, ботаник в университета в Кеймбридж, след познанството си с него създава Център за съхраняване на семена от пшеница след Първата световна война, като измисля оригинален начин за събирането им. След войната в Училището по агрономство в Кеймбридж той се свързва с Николай Вавилов и осъзнава важността на генетичното разнообразие, което е наблюдавал във Франция. Тогава измисля гениален начин за създаване на своя собствена колекция. Като използва мрежата на Държавните служби, той се свързва със служители в консулствата на Великобритания в Средния изток, Азия, Европа и Северна и Южна Америка и се обръща към тях за помощ за събиране на семена от колкото е възможно повече сортове пшеница по света.

Турският ботаник Мирза Гьокгьол през 1929 г., вдъхновен от Вавилов, тръгва като него да обикаля на кон от село на село, събира всяка дива и култивирана пшеница, която успява да намери, и създава колекция от 18 000 разновидности. Гьокгьол прави това за повече от четвърт век и връща на Турция и на света древната пшеница кавълджа, наричана още герник (gernik) на стар анадолски диалект, която расте на бедни почви и при студен и влажен климат. „Един от най-отдавна култивираните видове пшеница, пише той през 30-те години на миналия век, този двузърнест лимец е открит при разкопки във Вавилон и Египет. Докато бедните са ядели ечемик, високопоставените са консумирали двузърнест лимец.“ В Източна Турция Гьокгьол среща фермери, за които e ценна способността на двузърнестата пшеница да расте на бедни почви и при студения и влажен климат на Анадолското плато. Той наблюдава как селяните се събират заедно за вършитбата на пшеницата и отвяването на плявата и наблюдава превръщането на натрошената пшеница в питателен пилаф и плосък хляб. И разбира, че кавълджа е не просто зърнена култура – тя е в основата на цял един поминък…

Почти век след смъртта на Вавилов едно ново поколение върви по стъпките му. Учени в Семенната банката на хилядолетието (Millennium Seed Bank) в Съсекс са днешните ученици на Вавилов. Те пътуват по света и събират семена от застрашени растения, които след това оставят за съхранение в банката. В Студена стая №1, при постоянна температура от -20°C, на полици от пода до тавана са подредени буркани, в които има семена с всевъзможни цветове, от черните семена, подобни на тиквените, до пурпурните семена на бобови с форма на летяща чиния. Само в тази стая се съхраняват над един милион семена от диви видове, включително и от такива, които днес не се срещат в природата. „Вие се намирате в мястото с най-богато биоразнообразие на планетата“, казва табелата на входа на хранилището. Но Вавиловият институт продължава и днес да доказва значението си на изключително ценна за човечеството съкровищница.

Изчезването на албската леща не дава мира на швабския фермер (Швабия, област в Германия) Волдемар (Волде) Мамел. Той вярва, че албската леща е нещо повече от обикновена леща. За него тя е част от една по-голяма система, която осигурява самозадоволяване и помага за създаването на специфичен начин на живот. В началото на 90-те години на миналия век Мамел решава, че ще възстанови тази местна популация и започва да търси лещи, които се доближават най-много до швабската. Десет години той преравя таваните на старите фермерски къщи и хамбари с надеждата, че ще попадне на едно-две семена, останали в цепнатините на дървените подове. Но никой дори не е чувал за албската леща, а камо ли да има семена от нея.

През 2007 г. Мамел и малка група фермери от Швабия заминават за Русия, за да прегледат архивите на Вавиловия институт, мислейки, че ще намерят други семена от леща, които биха се развивали добре в Алпите. Докато прелиства архивите заедно с един от кураторите, един картон в картотеката се откроява. В продължение на десетилетие три букви – една грешка при попълването, е стояла на пътя му: лещата била записана като Alpenlinse, вместо Alb-linse. Руснаците не разбират защо фермерите са така развълнувани заради една леща, има съхранени хиляди други разновидности. „Единствено тази ни интересува, обяснява Мамел, защото тя е част от нашата история.“ Когато се прибира у дома, той засажда семената от Вавиловата колекция, за да ги размножи и сподели с други заинтересовани фермери. Мамел успява да върне обратно една от хилядите разновидности леща, отглеждани някога в Европа, повечето от тях изгубени понастоящем.

„Твърде дълго сме пренебрегвали растенията, които Вавилов е ценял, дивите родственици на културните растения“, казва друг последовател на Вавилов – Крис Кокъл от Кралските ботанически градини в Кю. В продължение на десетилетия тези диви видове са считани предимно за плевели. Сега разбираме, че имаме нужда от тях, за да създадем културните растения на бъдещето. А във  времена на климатични промени с повишаващата се температура на планетата, различните природни катаклизми и катастрофи колекцията на Вавилов ще има ключова роля за спасяването на бъдещите поколения, убедени са съвременните учени – негови последователи, които продължават делото му.

из „Изчезващите храни“