Той е добре познат с авантюристичния си дух, със страстта си към пътуванията и с поетичния си стил на писане. Повечето му послания провокират хората да изучават чужди култури чрез храната, да забравят застоя си и да напуснат комфортната си зона.

Шеф Антъни Бурдейн! Той вече не е сред нас, но е от хората, за които винаги ще говорим в сегашно време.

С неговия ненаситен апетит за автентични преживявания и безкрайно любопитство към храната като култура, Бурдейн се превърна в кулинарен изследовател и откривател на най-интересните и вълнуващи кулинарни кътчета на света.

В тази статия ще разкрием пет от любимите му дестинации в Европа – места, които са го вдъхновили и очаровали със своята атмосфера и кулинарни съкровища.

Рим, Италия

„Както мнозина са установили през изминалите столетия, никак не е трудно да се влюбиш в Рим. Той е толкова изкусително кра­сив. Преживял е много неща и е оцелял. Онова, което е останало от славното имперско време, днес е в развалини, но тези руини продължават да ни очароват. Човек изпада в транс, докато е в Рим. Мисли си, че този хубав сън – независимо как го възприема, ще продължи вечно… А той изведнъж се превръща в действителност.

Без значение чий е този Рим – вашият, моят или този на Феде­рико Фелини, той е красив град, както казват всички, които са го виждали. За мен обаче неговият чар не е в онези велики неща, за които всички разказват – скулптурите, величествените площади и постройки, паметниците – макар наистина да са импозантни. За мен величието на Рим е в малките неща, в детайлите, в невероят­ния чар и на най-дребното нещо тук.“

Сардиния, Италия

"Сардиния е място, където е добре да познаваш някого. По тукашните коли могат често да се видят рекламни стикери, които гордо заявяват, че тук не е Италия, и това е напълно сериозно. Брегът на Централна Италия е на шест-седем часа с кораб. Островът говори на свой си език, живее си със своята култура, своите традиции и в своята си изолация. Хората продължават да се делят на кланове и полу на шега могат някой път да ви кажат, че в съседното село има бандити.

Европейските закони, италианският език и двайсетото, че и двайсет и първото столетие тук пристигат с голямо закъснение. Но това е идеално за мен, защото така се е запазила и автентичната храна, която наистина е невероятна. Тя е всичко италианско, което обичаме, но някак си по-силна като усещане. И изглежда така, сякаш идва от някакъв друг свят.

Има някои особености, които ще забележите веднага, защото се повтарят много пъти. Храненето почти винаги започва с един или друг вид домашно сушен колбас – по малко бекон, наденички, пекорино; да не забравяме, че това е страната на овцете. Колбасите са наистина много разнообразни. Към тях на масата винаги има от вездесъщия плосък сардински хляб – пане каразау.

Пастата, пак много видове, се приготвя по специфичен за района начин и също е домашно производство. Към всичко това в огнището или на открито върху огъня големи късове месо цвърчат на шишовете.“

Лисабон, Португалия

„Лисабон: стар град, сърцето на Великите географски открития и някогашна столица на най-богатата световна империя. Тук има ис­тория, много история. Градът е красив, а неговите жители обичат своята кухня. Те охотно говорят за нея и имат полезни предложения относно това какво трябва да опитат гостите и къде да го направят. Рамиро е едно от тези места, които местните хора много харесват, винаги са харесвали и в бъдеще пак ще харесват. То допада и на специалистите по кулинария с откритите и директно въздействащи ястия, особено ценени от майстор-готвачите, уморени от стреме­жа за създаване на нови сосове и гарнитури. Тук е царството на минималистично поднесената морска храна с превъзходни вкусови качества. Тук не обичат много да се намесват в естествените свойства на рибата. Започват с морска храна и завършват със стек сандвичи.“

Марсилия, Франция

„Ако сте били някога във Франция, вероятността да сте посетили Марсилия, е голяма. Едно време Марсилия е била център, оживено и шумно главно френ­ско пристанище, свързващо метрополията с нейните африкански колонии Тунис, Мароко и Алжир. В резултат на това африканските гледки и аромати са навсякъде из града.

Храната тук е изключително добра, но все още е жертва на ло­шата си слава от миналото. Оказа се, че градът е точно такова мяс­то, каквото харесвам.

Опитваха се да ме разубедят… О, Марсилия – нали не смяташ да ходиш там? И въпреки всичко… това е един красив град. И мирише хубаво. На различни видове сладкиши. Както и на таджин, буябес и бурид [задушена риба със сос айоли]. Градът като цяло е необик­новен – и хората са много интересни на външен вид.“

Хърватия

„Нямах никаква представа как изглежда хърватската кухня – абсолютно никаква. Единственото, което си представях, е, че щом страната някога е била част от Римската и от Венецианската им­перия, трябва да е наследила добри кулинарни практики. Но това беше всичко.

Вижте какво ще ви кажа и ще бъда откровен: ако обичате хра­ната и не сте дошли тук специално, за да я опитате, просто си гу­бите времето. Тук храната е на световно ниво и вината и сирената са от световна класа. Следващата ви голяма цел трябва да бъде Хърватия. Ако още не сте били тук, сте пълни идиоти. Аз също съм идиот!“

Знаете ли, ако харесвате италианската кухня, вече сте извърве­ли 90 процента от пътя към възприемането на хърватските ястия. И още: в момента, в който вече ни поднасяха избрани сирена от остров Паг, произведени от млякото на тези щастливи и свободно пасящи овце на уникалните, осолени от морския бриз треви и бил­ки на острова, ние вече бяхме на върха на щастието. Това се казва храна на световно равнище. Това се казва първокласно вино; това се казва сирене на световно ниво. Прекарването ни беше невероятно – от акостирането на острова до последната секунда на нашия престой тук.“

Думите на Бурдейн вдъхновяват, това е сигурно. Той умее да открива душата на всяко място, до което се докосне. Неговите любими дестинации в Европа отразяват страстта му към културното разнообразие и неповторимите вкусове, които континентът предлага. Независимо дали става дума за оживените пазари, скритите ресторантчета, или за автентичните местни ястия – всяка от тези дестинации носи частица от наследството на Бурдейн.

Вдъхновете се за пътешествия и вие от неговите преживявания с книгите му, които можете да откриете ТУК.