Какаото криоло

Когато европейците за първи път се влюбват в шоколада преди около триста години, един вид какао е известен с това, че от него се получава най-финият от всички шоколади. Това е какаото криоло – какаото на Централна Америка. То се среща рядко и за разлика от другите сортове растенията му са крехки.  Било ценено от маите и ацтеките – криоло е какаото, донесло шоколада на света. За разлика от другите видове какао (форастеро и тринитарио), криоло няма почти никаква горчивина, а тъй като съдържа повече кофеин, е и по-стимулиращо.

Кръстосването и усилията за създаване на нови хибриди в продължение на векове, правят чистите линии на криоло още по-редки (днес те съставляват по-малко от 5 % от какаото, предлагано в света). Но има една определена част от Централна Америка, където сортът се развива добре и откъдето той се изнася в Стария свят – Венесуела. Отглежда се в цяла Венесуела и асиендите са разположени в различни райони, поради което съществуват уникални сортове криоло. Някои от тях носят имената на местата, където растат, като например изолираното село Чуао (където може би се намира най-ценният от всички сортове във Венесуела). Други са наречени по външния им вид, като например porcelana (когато се обели кожата на зърното, тя е блестяща и чисто бяла). Търговията с това прекрасно какао става толкова важна, че в продължение на много години то е основният износ на Венесуела.

През 20. век обаче политиците на страната изтласкват отглеждането на какао на втори план и се насочват към друг природен ресурс на страната – в нея се намират едни от най-големите залежи на петрол в света. За известно време упадъкът на какаото във Венесуела не изглежда от значение; петролът прави страната най-богатата и най-развитата страна в Латинска Америка. Но когато цените на петрола падат, а корумпирани правителства влизат в схемата, икономиката на Венесуела се срива, а последиците за народа са катастрофални.

Тогава една жена, която има идея как венесуелците да намерят изход от кризата, променя живота на много хора. Това е Мария Фернанда ди Джакобе. Тя е била собственик на ресторант и готвач, но по време на икономическия срив се превръща в активист и показва на венесуелците изход от кризата – работа, която може да помогне на страната да възвърне гордостта си. Решението на Ди Джакобе е шоколадът, по-точно рядкото и ценно какао криоло.

В цялата си какаова история Венесуела изнася най-добрите какаови зърна в света за други, предимно европейци, които ги преработват в шоколади и бонбони и по този начин обират по-голямата печалба. Ди Джакобе започва да експериментира с производство на шоколад, като използва оборудване назаем и хладилник от дома си. В търсене на най-доброто какао, тя тръгва на път и изминава хиляди километри, за да намери малкото останали фермери, които отглеждат най-качественото какао криоло. Проучва как те ферментират и сушат семената си, за да се постигнат най-добрите вкусове и аромати…

Ди Джакобе продава шоколадите, които прави в малки количества, предимно в Каракас, но успява да изнесе контрабандно някои от тях от страната, скрити в куфари с дрехи. Така светът научава за нея и за редкия шоколад, който произвежда. Но вместо да се фокусира само върху собствения си бизнес, тя започва да насърчава и други венесуелци да се присъединят към нейната мисия. Малката ѝ фабрика се превръща в учебен център, където жени от цялата страна могат да се научат как да правят шоколад – да пекат зърната, да ги натрошават на парченца, да ги смилат и да ги превръщат в блестящи блокчета шоколад. Много жени се интересуват; много от тях са загубили работата си, а твърде често и съпрузите си. Окуражени заради придобитите нови умения, те ги споделят с други общности и предават на жените това, което са научили…

Днес Ди Джакобе с гордост казва: „Шоколадът е щастие и удоволствие. Той също така е храна, която е пълна с надежда.“

статията е изготвена по „Изчезващите  храни“ от Дан Саладино