Разположена в Плодородния полумесец, Сирия е сред най-старите земеделски места в света. Неотдавнашната война обаче опустошава земята, прогонва фермерите, унищожава уникални селскостопански култури и заплашва с изчезване традиционните съставки и познания за храната. Между 2007 г. и 2010 г. страната преживява едно от най-тежките засушавания, регистрирани до този момент. Водоносните хоризонти, езерата и реките са на привършване заради прекалено амбициозните цели на правителството за производство на пшеница. Последствията от това се отразяват тежко на селските общности и принуждават един милион сирийци да изоставят земята си и да се насочат към градовете, където обедняват и се маргинализират. През пролетта на 2011 г. напрежението прераства в улични демонстрации, които са посрещнати с брутални репресии от страна на правителството на Башар ал-Асад. Следва гражданска война. Десетилетие по-късно ООН изчислява, че 700 000 души са загинали; 5 милиона са напуснали страната като бежанци…

Много от бойните действия са във или около земеделски райони, което означава огромни жертви в земеделските общности и конфискация на земята от воюващите страни. Смята се, че преди конфликта селското стопанство е осигурявало работа на 50 % от населението. Сирия е един от водещите износители на храни в региона, като произвежда зърнени култури, плодове и зеленчуци за своите съседи и за държавите от Персийския залив. В началото на войната нивите на фермерите са атакувани умишлено, дърветата в овощните градини са изгорени, а пазарите в градовете бомбардирани. Различни въоръжени фракции налагат данъци върху хранителната помощ, докато тя се придвижва от един обсаден район към друг, а веригите за доставки са прекъснати. Всичко това има гибелни последствия не само за страната и региона, а и за бъдещето на човечеството – малък екип от учени, базиран близо до Алепо, работи тайно, като отчаяно се опитва да спаси хранителен ресурс, ценен не само за Сирия, но и за целия свят. На 25 километра западно от Алепо, в град Тел Хадия се намира една от най-важните колекции от семена в света, част от мрежа от дванадесет места, стратегически разположени по целия свят, всяко от които отговаря за различен вид храна. Семенната банка в Тел Хадия се управлява от Международния център за селскостопански изследвания в пустинните райони (International Centre for agricultural Research in the dry areas, ICaRda) и съхранява най-голямото разнообразие от пшеница, ечемик, леща и нахут в света, на практика свидетелство за 12 000 години история на земеделието. Този генетичен ресурс е важен за бъдещето на всички наши храни, тъй като съдържа семена, устойчиви на суша и болести. Сега той е във военна зона и в риск.

През 2012 г. група от сирийската милиция напада изследователската станция, като открадва превозни средства; по-късно след като конфликтът се разраства, отвлича персонала. Въпреки това останалите работници остават с колекцията, като по някакъв начин намират достатъчно дизел за генераторите, за да се поддържа достатъчно ниска температура и да се запазят семената.

Точно както колегите на Николай Вавилов рискуват живота си, за да опазят семената по време на обсадата на Ленинград, екипът на ICaRda са решени да гарантират безопасността на 150 000-те проби, съхранявани в Тел Хадия.

В даден момент учените са принудени да сключат споразумение с бунтовниците: бойците се съгласяват да защитават банката със семена и да поддържат работещи генераторите, ако в замяна учените им осигуряват храна, отглеждана в експерименталните градини на центъра. Сделката продължава до пролетта на 2016 г., когато режимът на Асад бомбардира Алепо и близките градове, сред които и Тел Хадия. Учените разбират, че нямат друг избор, освен да преместят семената на безопасно място. Тези, които са останали, натоварват камион с толкова кутии семена, колкото може да побере, и се отправят на юг, като пресичат границата с Ливан.

За щастие, години по-рано те са изпратили дубликати от по-голямата част от колекцията в Шпицберген, хранилището, построено в леда на Арктика. ICaRda построява нова банка за семена в Ливан и тези резерви заменят изгубените в Сирия семена. Въпреки че Ливан също е критична зона и не може да гарантира сигурност за семената…

изготвена по „Изчезващите храни“ от Дан Саладино