В основата на успехите на финландските ученици стоят няколко отличителни елементи в тяхното образование. Продължаваме да споделяме с вас доказано успешните практики от тяхното образование, заели значително място в книгата на Адам Грант „Скритият потенциал“. След като се запознава с член на финландския Съвет за креативно образование и с неговата дъщеря – обичана начална учителка, която съветва училища в цял свят как да възприемат образователни практики на Финландия, Грант разказва за техния опит и за огромното значение на четенето:

„Четенето е основно умение по всички предмети, поясни ми Кари. – Ако нямаме мотивацията да четем, не можем да учим и по другите предмети.“ Развиването на желание за четене подхранва индивидуални интереси.

Любовта към четенето често се заражда у дома. Финландският център по четене установил неотдавна, че над половината от родителите смятали, че не четат достатъчно на децата си. Затова започнал да раздава пакети с безплатни книги на всяко новородено в страната.

Запълването на домовете ни с книги може да е добро начало, но психолози установяват, че това не е достатъчно. Ако искаме децата ни да се наслаждават на четенето, трябва да направим книгите част от живота им. Това означава да обсъждаме книги на масата или в колата, да посещаваме библиотеки или книжарници, да подаряваме книги и да им позволяваме да се навъртат около нас, докато четем. Децата обръщат внимание на нашето внимание – разбират какво ценим, когато виждат върху какво сме съсредоточени.

Ето какво споделя Грант в книгата си:

„Когато средната ми дъщеря беше в детската градина, ме попита защо не чета. Как ѝ беше хрумнало, че един писател може да не чете? Това е все едно актьор да не гледа филми или художник да не стъпва в галерия. Имам повече книги от всички други вещи, взети заедно. Тогава разбрах защо никога не ме беше виждала да поглъщам жадно роман – четях в леглото, когато тя вече спеше. Следващата вечер ѝ казах, че е време да започнем да четем заедно първата книга за Хари Потър. Голямата ѝ сестра също се включи и редувайки се през няколко страници, прочетохме цялата книга на глас. Няколко години по-късно децата ни създадоха семеен литературен клуб. Когато откриеха поредица, която им харесваше, аз и съпругата ми Алисън я изчитахме и я обсъждахме с тях. Една вечер хванах и трите ни деца със светнати лампи, трябваше да са заспали преди повече от час, но си крадяха допълнително време за четене. Едва сдържах радостта си.“

Четенето е път към нови възможности – то отваря вратата за децата да продължат да учат. Но книгите срещат все по-силна конкуренция от телевизията, видеоигрите и социалните мрежи. През 2018 г. средностатистическите финландски младежи отделяли 77 часа по-малко на година за четене за удоволствие в сравнение с 2000 г. Това не се отнася само за тях – и в Европа, и в Америка въодушевлението на учениците от четенето непрекъснато намалява. Докато стигнат до гимназията, те обикновено изпитват нещо средно между безразличие и пълна неприязън към четенето.

Един от големите недостатъци на часовете по английски и литература е, че мъчат учениците да четат „класиките“, вместо да им позволят да изберат книги, които са им интересни. Това важи с пълна сила и за българските ученици и за нашите учебни програми. Изследване показва, че когато учениците могат да избират собствени книги и да четат в час, те стават по-пламенни читатели. Това е благоприятен цикъл – колкото повече четат за удоволствие, толкова по-добри стават и толкова повече харесват четенето. А колкото повече го харесват, толкова повече научават и се представят по-добре на изпити. Работата на учителя не е да се увери, че учениците са прочели задължителната литература, а да разпалва силен интерес към четенето, което ще помогне и за всички изучавани предмети.

изготвена по книгата на Адам Грант

„Скритият потенциал“