Сънят може да изглежда нещо маловажно, но е от съществено значение за здравето и продължителността на живота. Идеята, че „ще спим, когато умрем“, буквално може да доведе до ранна смърт. Сънят засяга всеки аспект на здравето, включително метаболизма, теглото, настроението и когнитивната функция.

За последните 100 години сънят на хората е намалял средно с 1–2 часа. Над 70% от българите имат проблеми със съня и се събуждат поне един път през нощта или трудно заспиват. Липсата на сън нарушава способността за концентрация, води до проблеми с ученето, намалява вниманието към детайла и повишава риска от катастрофи. Според изследванията, ако редовното ви спане е по-малко от 7 часа на нощ, това се отразява лошо върху сърдечносъдовата, ендокринната, имунната и нервната система. Страничните ефекти от недоспиването може да включват затлъстяване, диабет, сърдечна болест, хипертония, тревожност, депресия, деменция, алкохолизъм, инсулт и повишен риск от някои видове рак.

Сънят е важен за оздравяването, поправянето и изчистването на клетките. Наскоро откритата система за изчистване на мозъка, наречена глимфатична система, по същество представлява лимфна система на мозъка, необходима за премахване на метаболитните отпадъци, натрупани през деня. Както мускулите и органите, така и мозъкът се нуждае от всекидневно поправяне. Хормоните и циркадните ритми трябва да бъдат балансирани, за да сме здрави и да удължим живота си, а сънят е ключов за поддържането на това равновесие. Спането под 7 часа на нощ увеличава риска от ранна смърт с 24%.

Може би е изненада за вас, но един от най-големите стресови фактори за съвременните хора произтича от откриването на електричеството. Колкото и да е полезна електрическата крушка, тя е отговорна за повече смърт, отколкото можете да си представите. Объркването на циркадния ни ритъм със светлина през нощта, а вече и с все по-голямата употреба на екрани, е скъсило еволюционния модел на съня с 2 часа. Това е по-вредно, отколкото осъзнаваме, тъй като е повишило риска от инсулинова резистентност, диабет тип 2, сърдечни болести и последваща смърт от тях. Липсата на сън усилва белезите на стареенето, особено възпалението, митохондриалното увреждане, нарушаването на хормоналния баланс и на нутриентните сензори. Отключват се промени, които ни карат да копнеем за захар и въглехидрати и пречат на организма да оздравява, да се поправя и подмладява. Мозъкът например има собствена система за детоксикация, глимфатична система, която изчиства всички метаболитни отпадъци, натрупани през деня. Липсата на сън нарушава тази система и увеличава риска от депресия, деменция. Всекидневните биологични ритми се контролират отчасти от излагането на светлина ‒ слънчева през деня и липсата ѝ през нощта. Излагането на светлина от синия спектър в нетипично за биологията ни време (например преди лягане) увеличава бодростта и възбудата, изменя циркадния ритъм, увеличава възпалението и нарушава митохондриалната функция. Дори и да спите достатъчно, това пак може да е вредно. Известно е, че работата на смени увеличава риска от затлъстяване, болести на сърцето, рак и ранна смърт. „Да бъде светлина“ трябва да има уточнение: през деня! За щастие, има начин да намалим синята светлина през нощта с очила, които я блокират; или чрез настройките на телефоните, таблетите и компютрите. Има и крушки, които премахват синия участък от видимия спектър на светлината.

Когато се научите да настройвате съня и циркадния си ритъм, ще разполагате със силни лостове за влияние върху дълголетието.

из „Да останем млади и здрави“, д-р Марк Хаймън