Повече от две десетилетия Д-р Джон Хувър пише книги, посветени на лидерските способности, креативността и организационните умения. Завършва Държавния университет в Айова и придобива степен по семейна терапия и докторат в областта на организационните отношения. Автор е на 12 книги, които са били на челните места в класациите на New York Times, Wall Street Journal и Business Week. Някои от тях са преведени на 14 езика.

Отличителен белег в книгите на Хувър е свободното боравене с думата „идиот”. Според него този вид хора са навсякъде около нас и ние ги наричаме така в мислите си. Чувстваме се обаче неудобно да го изкажем гласно, това ни яде отвътре и постепенно ние самите се превръщаме в идиоти. Той предлага идеята за една дванайсет-стъпкова програма за тези, които искат да намалят своя идиотизъм и за всички, които се чувстват потърпевши от контакта с подобни хора.

Хувър прави връзка с известната програма за лечение на алкохолици и за подпомагане на роднини на алкохолици.”И двамата ми родители бяха от семейства на алкохолици, казва той, и аз израснах в атмосфера на задържан гняв. В грижата си за мен те ме изолираха от външните влияния и не разкриваха истинските си чувства и вълнения. Когато пораснах, разбрах колко контролиран и защитаван от околния свят съм бил. Разбрах колко много неща не зная и това беше първата стъпка към възстановяването от идиотщините, които правех. Поглеждайки назад във времето д-р Хувър с умиление си спомня за студентския си живот в Държавния университет в Айова. Студент с големи амбиции, той е режисьор на няколко местни телевизионни програми и ръководи малка група. Първият път, в който е осъзнал, че се държи като идиот според него, е, когато публично вдигнал скандал на един от членовете на групата, че е закъснял за репетиции. Изведнъж разбрал, че един не-идиот щял да дръпне момчето настрани и внимателно да му обясни, че закъсненията му са обида за колегите му и няма право да си ги позволява. „Единственото, което постигнах, беше, че той ме намрази”, казва д-р Хувър.

През 1976 г. Хувър завърша и няколко месеца по-късно се премества в Лос Анджелес, въоръжен само с 300 долара в джоба си, една много стара кола, няколко препоръчителни писма и убедеността му, че в Холивуд ще го приемат с отворени обятия след телевизионните му постижения в Айова. Шест седмици по-късно все още нямал работа и разполагал само с една двайсет доларова банкнота. Три месеца работих като касиер в „Макдоналдс”, спомня си д-р Хувър. След това съдбата му се усмихва: една телевизионна детска мрежа го кани на работа в продукцията на телевизионен сериал. Хувър започва работа като сценичен работник. Днес си спомня, че работел много, даже прекалено много, и не общувал с другите сценични работници, които се притеснявали, че той дава лош пример. Един от шефовете му даже веднъж го набил. Доста го боляло – но това бил моментът на просветлението. „Осъзнах, че бях идиот”, казва Хувър.