Г-н Кемал Дервиш зае поста администратор на Програмата на ООН за развитие на 15 август 2005 г. Той оглавява и Групата на ООН по развитието, която обединява ръководителите на всички ООН-агенции, фондове и програми, които работят по проблеми на развитието. Това прави постът му трети в йерархията на ООН, след генералния секретар и заместник-генералния секретар на Организацията. През 2006 г. Дервиш оглави работата на Групата на високо равнище по хармонизацията и реформата на ООН.

Преди да започне работа в ПРООН, г-н Дервиш беше депутат от Истанбул (ноември 2002 – юни 2005 г.) в парламента на Турската република. През този период той беше турски представител в работата на Конвента за бъдещето на Европа и член на Смесения парламентарен комитет Европейски съюз-Турция. Участваше активно в работата на турската неправителствена организация «Форум по външна политика и икономика».

От март 2001 до август 2002 г. Кемал Дервиш беше безпартиен министър на икономиката и финансите на Турция. Той отговаряше за възстановителната програма след най-тежката финансова криза (февруари 2001 г.) в съвременната турска история. През август 2002, след преодоляването на кризата, Кемал Дервиш се оттегли от министерския пост и беше избран за депутат на парламентарните избори през ноември същата година.

Кемал Дервиш има бакалавърска и магистърска (с отличие) степен по икономика от London School of Economics и докторска степен от Принстънския университет. От 1973 до 1977 г. е изследовател в икономическия факултет на Близкоизточния Технически университет и на Принстънския университет. От 1977 до 2001 работи в Световната банка.

В Световната банка заема различни позиции в това число шеф на Отдела за индустриални и търговски стратегии и директор на Отдела за Централна Европа след падането на Берлинската стена. От този пост той координира подкрепата на Световната банка и донорската общност за мирното въстановяване на Балканите (Босна и Херцеговина). През 1996 г. е назначен за вице-президент на Световната банка за Близкия Изток и Северна Африка, позиция от която активно съдейства за мирния процес в Близкия Изток. През 2000 г. става вице-президент по проблемите на намаляване на бедността и икономическото управление, отговорен за глобалните програми и политики на Световната банка за намаляване на бедността. Отговаря и за оперативната координация с други институции, в това число със системата на ООН, Международния валутен фонд и Световната търговска организация по институционални и политически въпроси.

Кемал Дервиш участва активно в различни европейски и международни изследователски мрежи и форуми в това число Global Progressive Forum и Progressive Governance Network. Бил е член на Международната работна група за Глобалните публични блага, председателствана от бившия мексикански президент Ернесто Зедильо, а също така и член на Специалната комисия за Балканите, оглавявана от Джулиано Амато, бивш премиер на Италия. Дервиш сътрудничи на Глобалната програма по икономическо управление (Global Economic Governance Programme) в Охфорд и на Центъра за глобално развитие (Center for Global Development) във Вашингтон. Работата му по тези инициативи има обща цел – да се намерят пътища към по-справедлива глобализация, включваща всички заинтересовани участници, както и да се укрепи системата на международното сътрудничество.

Кемал Дервиш е автор на много статии в академични и политически издания по проблеми, които варират от: математически модели за растеж и социална мобилност и количествени модели за търговия до разширяването на Европейския съюз и транс-атлантическите отношения (на английски, френски, немски и турски – той отлично владее и четирите езика). Монографията “Общи равновесни модели, прилагани в политиките за развитие», публикувана в съ-авторство (Cambridge University Press, 1982) се превърна в един от най-често използваните учебници по икономика на развитието през 80-тте години. В сътрудничество с Центъра за глобално развитие той публикува наскоро книгата “По-добрата глобализация” (Brookings Press, март 2005), в която се занимава с глобалните проблеми на развитието и реформата на международните институции.