Кое е това момиче?

„Казвам се Линдзи. Пиша книги, чета книги и дори ги галя, докато ги чета. Обичам книгите. Мога да кажа още неща за себе си, но не мисля, че има нужда от повече.”

Това е написала за себе си на началната страница на своя сайт Линдзи Келк. Как да не харесваш такава личност? Въпреки твърдението й, че любовта й към книгите е най-важното, което трябва да знаем за нея, ние сме любопитни за още.

„Добре тогава. Аз съм Линдзи и съм писател. Живея в Ню Йорк и съм пристрастена към интернет. Пфу, след като свалих това от гърдите си, наистина не знам какво друго да кажа. От Англия съм, по-специално – „от Севера”, живях в Лондон седем години, след което се преместих в Ню Йорк. Тук съм от 2009 г. и все още нямам желание да си тръгна.

Пиша книги, водя рубрика в английския „Мари Клер”, имам блог за красиви неща и козметика, редактирам детски книги, понякога пиша статии и все по-често интервюирам хора. Много по-добра съм в това да говоря за себе си обаче. Казвали са ми, че съм много бърборива и досаждам с излишна информация на случайни хора.

Обичам музиката, филмите и телевизията. Обичам да гледам кеч. Възможно е да съм четиринайсетгодишно момче с все още объркана сексуалност. Естествена блондинка съм, но се боядисвам. Никога не се задържам на едно място много дълго и на следващата година искам да тръгна отново на път. Обичам да готвя, да ям и да се забавлявам. И мода. И йога. И да говоря постоянно. Обичам да пускам есемеси. Обичам караоке. И Туитър. И футбол. И, очевидно, съм голям фен на писането, четенето и всичко, свързано с книгите. Обичам мариновани лукчета. Трудно си ги намирам в Щатите обаче.”

Любопитно за Линдзи Келк

1. Обичам да правя списъци.

2. На бюрото ми има магическа топка на Хана Монтана и често се съветвам с нея, когато трябва да взема важни решения за живота си.

3. Съквартирантката ми имаше птица на име „Синя Луна” и я мразех. Толкова много я мразех, че дори не можех да погледна към нея. Тя беше зла.

4. Обичам да готвя и намирам чистенето на банята за много успокояващо занимание. Ако живеех през 50-те години на ХХ век щях да бъда чудесна домакиня.

5. Имам странно, изключително неподходящо чувство за хумор. Сериозно, има най-много четирима души на света, които го разбират и приемат. А единият ми е роднина, така че това му е като задължение.

6. Първата песен, на която научих целия текст, беше „1963” на New Order. Това притесни майка ми, но зарадва много баща ми.

7. Естествена блондинка съм. Но никой не ми вярва.

8. Понасям изненадващо добре много количество алкохол, стига да не ми дадете вино или уиски. Последния път пих бяло вино, когато бях зарязана със съобщение по Фейсбук!, и се напих толкова много, че повърнах в чантата си в таксито на път за къщи и спах на пода в банята върху палтото си. Някъде в това изречение има поука за вас.

9. Когато бях на шест години, дядо ми затисна пръстите ми на вратата на колата. Никога не му простих и никога няма да му простя.

Интервю с младата писателка Линдзи Келк четете тук.

Да живееш като Кари Брадшоу или защо често сравняват Линдзи Келк с героинята от сериала „Сексът и градът".