Лизи Харисън

АВТОР

Лизи Харисън

Лизи Харисън е родена и израснала в Торонто, Канада. Не е посещавала частно училище като момичетата от поредицата „Клубът на Великолепните“ (ИК „Кръгозор”), а обикновена държавна гимназия. Завършва „Емерсън колидж” в Бостън. Премества се в Манхатън и започва работа като сценарист на програми и филми в MTV: “Работих в MTV дванайсет години. Приемах всяка работа, която ми предложеха, накрая се озовах на длъжността главен сценарист, а после и директор по развитието на програми в телевизията. Ако искате, вярвайте, но именно телевизията ме вдъхнови да напиша поредицата „Клубът на великолепните”, a не преживяванията ми в училище. В MTV имаше толкова много служители, които бяха готови да се държат и да облекат всичко, само и само за да се харесат на „готините” си колеги. Чувах неща като – С кого ще излизаш този уикенд? Откъде си купи този тоалет? Получи ли покана за готиния купон на ...? Звучи ли ви познато? Това ми напомняше ужасно много на живота в седми клас. Трябваше да го опиша, тъй като вече е по-лесно да им се присмиваш. Понякога начинът, по който се държим, е толкова жалък, че направо е забавно. Останалото е история. Първите две книги от поредицата ги написах, докато все още работех в телевизията. Не исках да рискувам, ако кариерата ми на писател не потръгнеше. Когато видях, че такава опасност няма, напуснах работа и се впуснах в новия си живот – писател на пълно работно време”.

Днес Лизи Харисън живее в Лагуна Бийч, Калифорния, и работи по следващите си романи.

Често задавани въпроси от феновете на „Клубът на великолепните” към Лизи Харисън

1. С коя героиня от книгата се идентифицирате?

Аз съм като Мейси, защото обичам модата, нахаканите отговори и невъзпитаното държание, както и любимото си кученце. Но никога не бих разплакала някого нарочно, особено приятелите си. Приличам много и на Клеър, защото с годините се научих да се приемам такава, каквато съм. Не мога да тичам, също като Алиса. Приличам и на Дилън, защото смятам, че оригванията са забавни. Нямам нищо общо с Кристен, защото не си падам въобще по спорта, никога не съм печелила стипендии и никога няма да излъжа, за да забогатея. О, и сигурно изобщо няма да изглеждам добре като блондинка.

2. Как успявате да пишете за седмокласници, като очевидно отдавна не сте в седми клас?

Много лесно. Защото съм била в седми клас. И си спомням много добре какво е да се събуждаш рано сутрин и да се чудиш дали приятелите ти още са ти такива, въпреки че не сте се карали преди това и не си направил нищо нередно. Спомням си какво е усещането да тормозиш някого, защото по-добре е това да се случва на друг, а не на теб, нали? Всички сме били Мейси и всички сме били Клеър в някакъв момент и тези чувства – да тормозиш някого и ти да си тормозеният - никога не се забравят. Най-доброто нещо, което може да направите, е да изградите своето самочувствие и да се постараете проблемите на другите хора да не се превръщат във ваши.

3. Някакъв съвет към тийнейджърите, които имат такива клики в училище? Как да се справят с тях?

За начало трябва да се опитате да разберете защо лошите момичета се държат лошо. Всъщност те са несигурни. Знам, че е трудно да повярвате на подобно нещо, защото вероятно те са красиви, популярни и стилни. Но, доверете ми се, вярно е. Момичета, които унижават другите, го правят, защото така се чувстват по-уверени в себе си. Така че не забравяйте това, когато следващия път глутница малки кучки се държат с вас като със загубенячки. Повторете си, че те са жалките в този момент и просто си тръгнете. И най-вече, спрете, спрете, спрете да искате да бъдете приети в тяхната среда. Наистина ли смятате, че ще бъдете по-щастливи, ако станете приятелки точно с тези момичета? Глупости! Излезте и намерете някого, с когото имате общи интереси. По-добре е да имаш един истински приятел, отколкото сто фалшиви. Не се съмнявайте в това!