Джорджия, която е на 14 години в първата част от дневника, учи в държавно училище, точно както и самата авторка. Приятелките на героинята се базират на реални съученички на Ренисън от гимназиалните години. “Запазих истинските имена на всички” – доверява авторката – “ и сега приятелите ми са бесни.”

Хапливото чувство за хумор, неповторимият усет към диалозите (и към вътрешните монолози), природната дарба за разказване на комични истории, познанието от първа ръка за това какво всъщност представлява юношеството на едно момиче, както и известна доза късмет са направили книгите на британската писателка Ренисън любимо четиво на тийнейджърите (и възрастните) по цял свят.

Историята е представена под формата на дневник и се води от името на 14-годишната Джорджия Никълсън. Книгите разказват за конфликтите между поколенията, които често съпътстват отношенията с родителите (в случая – с Мути и Фати); малката сестричка Либи, тригодишно момиченце, което постоянно върши пакости; Ангъс, който е “наполовина шотланска дива котка”, тероризираща кучетата в квартала; персонала в училището на Джорджия, състоящ се от най-различни видове учители, чиито типажи в интерес на истината можем да разпознаем в собствените си спомени; ескадрила от споделящи си всичко приятелки, и най-вече Джас; както и цял куп момчета – същества, които Джорджия и нейната тайфа изведнъж преоткриват като най-прекрасното, най-загадъчното и най-желаното нещо на Земята.

Дневникът на Джорджия е обилно подправен с типично британски жаргон. Но независимо, че тя води живот на британска ученичка, това не намалява популярността й сред тийнейджърите в САЩ, Франция, Германия, Япония и други места по света. Оригиналният й език може да е британския английски, но нейните преживявания, емоции и хумор са универсални.

Градът, в който живеят Джорджия и нейните приятелки, не е упоменат никъде в книгите. Г-жа Ренисън е направила това умишлено, за да придаде на своите герои по-универсален облик. Въпреки това, нейните фенове често й пишат, че знаят точно къде са се случили събитията, които са описани. Повечето, естествено, грешат. Луис Ренисън е израстнала в семейство от работническата класа в Лийдс, Йоркшир, в северна Англия. Именно това е мястото, което е имала пред вид, когато е писала историята за Джорджия.

Критиците често сравняват книгите на Луис Ренисън с “Дневникът на Бриджит Джоунс” на Хелън Филдинг. За наша изненада обаче се оказа, че тази книга за възрастни не е била сред вдъхновенията при написването на историята за Джорджия – Ренисън е прочела за пръв път книгата на Филдинг чак след като е бил завършен първият том от тийнейджърската поредица. “Преди да прочета “Бриджит Джоунс” си мислех: “Ами, нормално е да си приличат – все пак и двете книги представляват дневници”. Но след като прочетох книгата, разбрах какво имат пред вид журналистите. Според мен това е много интересен факт - Хелън Филдинг също е от Йоркшир. В самата култура на този район много се почита умението да се разказват комични случки. Може би в това се крие тайната на нашето сходство.”

Книгите на Ренисън не само са много популярни, но и са носители на множество награди, заради своя свеж и жизнеутвърждаващ стил, като и заради своята дързост и оригиналност. Авторката е носител на британска литературна награда в категорията “Четива за 10-12-годишни”, а също и бронзов медал Карнеги. Поредицата за Джорджия Никълсън е отличена и с наградата Michael L. Printz към Американската литературна асоциация, която се присъжда за изключителни постижения в областта на детската и юношеска литература. Това е огромна чест, тъй като с този приз много рядко биват удостоявани писатели от Европа. Книгите имат страхотен успех сред тийнейджърите и почитателите на Луис Ренисън се увеличават с всеки изминал ден!