„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.”

Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане...

Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...

И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”