Саша Грей: Не исках да бъда робиня, затова избрах порното Девствена на 16, актриса в хардкор порнофилми на 18, оттеглила се от порноиндустрията на 21, а на 25 – устремена към Холивуд и издала вече първия си роман. Това ли е крайният феминизъм? Родена като Марина Ан Ханцис през 1988 г., тя израства в беден район в Северна Калифорния. След развода на родителите си поддържа топли отношения с баща си. „О, хората обичат да си създават обичайните представи: порнозвезда, която има проблеми с мъжката фигура в живота си. Всъщност винаги съм била много близка с баща си. И все още съм”. Родителите й не са очаровани, когато се впуска в избраната от нея кариера. Майка й я умолява всеки ден да се откаже. А баща й? „Той ми каза да не позволявам да ме прецакат.” Грей разказва, че е била добра в училище и първоначално е искала да се заеме с някакъв бизнес, но илюзиите й бързо са разбити. „Видях всички онези хора, по-големи от мен, взели дипломите си и степените от университет, но неможещи да си намерят работа, винаги в дългове заради студентските си кредити. Не исках да бъда робиня, не желаех да се пускам по това течение, да стана поредното зомби. Затова се огледах и избрах порното”. На 18 години тя става Саша Грей – име, което заимства от певеца в една от любимите си рок групи и от романа „Портретът на Дориан Грей” на Оскар Уайлд – и се впуска в порноиндустрията. „Не беше случайно, бе напълно съзнателно решение. Исках да участвам и да се изявявам, да проуча идеята, че една жена може да бъде агресивна, вълнуваща се от секса, „мръсна” също като мъжете. Исках да покажа, че е нормално да харесваш екстремния секс, както е нормално да харесваш и съвсем традиционния секс. Всичко зависи от теб самия.” Причините й не са единствено финансови. Като тийнейджърка Саша се интересува от света на BDSM – системата на нетрадиционни сексуални отношения, основана на ролеви игри на господство и подчинение (bondage, discipline, sado-masochism). Тогавашното й гадже обаче не проявява такива желания, а приятелите й смятат, че интересът й е извратен. „Не знаех къде мога да отида, за да срещна хора с подобни вкусове”, казва тя. И после осъзнала, че порнографията е възможен вариант. „Исках да проуча интересите си по един безопасен начин, но освен това исках да внеса нещо ново в порното, да променя това, което виждах на екрана”. Между 2006 г. и 2009 г. Саша Грей участва в над 200 филмa за възрастни. И не просто какви да е филми за възрастни, а толкова екстремни хардкор порнофилми, че е обявена за „най-впечатляващата сексуална изпълнителка в своя бранш”. Саша не е и типичната актриса от филмите за възрастни. Все пак това е жената, публично издала нещо като порноманифест още преди да е стъпила на снимачната площадка. За нея порното винаги е било прекалено предсказуемо. Саша искала да отправи предизвикателство към това да бъде по-малко пасивна, по-доминираща и да изненада и колегите си, и зрителите. Това я прави суперзвезда в една индустрия, в която много от актрисите и актьорите изглеждат напълно еднакви и лесно заменими. Отначало, признава тя, всичко било изключително вълнуващо. „Но има един предел докога и в каква степен можеш да изследваш собствената си сексуалност и граници пред камерата. Никога не можеш напълно да се изключиш, да се отдадеш на момента и на чувството, защото знаеш, че те снимат.” Саша прави нещо, което малцина порноактриси успяват – преминава границата на масовото забавление и влиза в истинското кино. Участва в тв сериала Антураж и във филма на Стивън Содърбърг The Girlfriend Experience. Самата Саша признава, че голямата й мечта е да има по-сериозна филмова кариера, но не знае дали ще й бъде позволено, като се има предвид миналото й. „Така е в нашия свят, въпреки че аз не се опитвам да избягам от това, което съм правила. Просто се опитвам да го надрасна”, твърди тя. Грей се е изявявала в клипове на Еминем и „Смашинг Пъмпинкс”, свири в готик банда, прави документална фотографска сесия за живота и кариерата си. А сега издава и първия си еротичен роман - „Обществото на Жулиет”. Отмести се, Е. Л. Джеймс, професионалистката идва Бившата порноактриса Саша Грей предизвиква читателите да прекрачат общоприетите и вътрешните си граници с роман, който скандализира света! Сексът продава. Може да обвиняваме Е. Л. Джеймс или някой друг, но откакто „Петдесет нюанса сиво” се продаде в милионен тираж по целия свят, издателите се впуснаха в търсене на наследника, на следващия еротичен бестеселър, който ще ни изкуши и ще ни накара да се изчервим. Погледите на всички в момента са отправени към Саша Грей. Една от най-известните порнозвезди сменя попрището и пише своя първи роман - откровено и без цензура за женските и мъжките сексуални фантазии, за плътските желания и за тайните еротични клубове на елита. Както в „Петдесет нюанса сиво”, така и в романа „Обществото на Жулиет” се изследват темите за света на BDSM. Сюжетът е свързан с въвеждането на млада жена в елитен таен сексклуб и са намесени политически игри и убийства. В стила на Грей критиците забелязват прилика с мрачното писане на Реймънд Чандлър и кинематографично предаване на събития и детайли, които се редуват както кадрите в любимия й филм „Дневна красавица”. Любовта на Саша към киното е очевидна в „Обществото на Жулиет”, където често присъстват препратки към филмите на Луис Бунюел и Орсън Уелс. Още през 2008 г. агентът на Саша Грей й предлага да напише книга, многобройните й фенове също я подтикват да го направи, но едва след като еротичната трилогия на Е. Л. Джеймс вдъхва нов живот на старото изкуство, тя се предава. „За разлика от филмите, където просто влизах и играех определена от друг роля, превръщайки се в това, което искаха от мен, в книгата имах сто процента контрол.” „Чела съм много еротични романи, но не можах да се идентифицирам с героините в никой от тях. Не мога да разбера защо на нормалните жени не е позволено да имат садо-мазохистични фантазии. Исках да напиша история за силен женски персонаж, за героиня, която не е наивна по отношение на секса. Да създам образи, които са част от света на фантазиите, но не желаех да пиша за жената клише, която чака Идеалния мъж. Главната героиня не е невежа в сексуално отношение, но има още много да учи.” Грей смята, че това, което може да е извратено за една жена, за друга може да е най-красивото и вдъхновяващо нещо. Колкото повече разчупваме тези бариери, толкова по-добре ще е за всички жени. Саша знае, че й предстои много път, докато наложи идеите си. Съвременните жени – претоварени от всекидневните отговорности и решенията, които трябва да вземат - очевидно обичат да бягат от реалността в свят, в който се отдават на пълно подчинение, дори да не се държат по същия начин в спалните си. Фантазията на Саша за една доминираща жена, която има главната роля, като че ли исторически е доказано, че не е толкова популярна. А може би е време?