Интервю с Джулия Стюарт
Интервю с Джулия Стюарт
24 август, 2010 | Интервюта
Вярно ли е, че част от сюжета на „Сватовникът от Перигор” се е родила след ваша ваканция в района на Перигор, Франция? Как точно стана?
Тогава имах навика да ходя в Перигор на почивка със своя приятел (сега съпруг), който имаше роднини в този район. В средата на селцето, в което отсядахме, имаше баня с душ, построена преди няколко десетилетия, когато в къщите все още не е имало течаща вода. Жителите са плащали по един франк да я използват и имената им са се записвали в специална счетоводна книга. Прекарах десет седмици в това селце, докато пишех втората част на романа, и посетих всеки ресторант и всяко място, което посещаваха и двойките от книгата. Сутрин ходех в пекарната и наблюдавах пекаря как работи, задавах му всякакви въпроси. Той ми каза, че едно от най-големите затруднения в работата му е, че стои на крак по цял ден, така че включих историята за разширените му вени. Разговарях с много от местните жители и използвах някои от техните истории и спомени. Имаше много забавни разкази – като уринирането в светената вода в църквата, „изглаждането” с ютия на патиците преди готвене и т.н. Удивително е колко смешни и нелепи истории има в действителност в живота на хората по такива места!
До каква степен Амор сюр Бел прилича на истинските френски селца, които сте посещавали?
Амор сюр Бел не съществува, но е смес от селце и град близо до Брантом в Перигор Верт. Идеята за замъка дойде от замъка на Марой сюр Бел, който има не добре реставрирани стъпала, стая с кукли, както и пластмасови цветя. Струва си да го посетите и заради любезния граф, който ще ви разведе наоколо. В града освен това има стар кантар за животни и миден пазар в събота. В повечето случаи просто трябваше да погледна през прозореца си, за да видя невероятни детайли, които включих в разказа си. Хората и досега събират гъби в близката гора, а в аптеките може да намерите карти, които ви обясняват кои гъби са ядивни и кои – отровни.
Работите като журналист от дълги години. Има ли прилика между работата ви като писател и като журналист?
Хубавото на писането на статии е, че след като направиш проучванията си и интервютата с хората, историята ти вече е готова. Всичко, което ти трябва, е да обединиш материала по един смислен и интересен начин. Е, фактите все пак поставят някакви ограничения. Когато пишеш романи, ти сам измисляш всичко, което е много освобождаващо след дългите години работа в журналистиката. Проблемът е обаче, че нямаш никаква рамка, която да ти даде насока, а това е доста плашещо. Просто трябва да се отдадеш на бясно писане и да не поглеждаш назад. Мисля, че е вълнуващо да не знаеш точно какво предстои да се случи с героите ти и какъв ще бъде краят на изречението, което си започнал. Прекрасно е да имаш свободата да избереш за какво да пишеш и как да се изразяваш. Може би затова толкова много журналисти се насочват към писането на романи.
Като чужденка какви бяха предизвикателствата пред вас при описването на живота във френско селце? Все пак, това е друга държава, други обичаи...
Не съм имала притеснения в това отношение, защото познавам района относително добре, а и написах втората част на романа на самото място. Използвах много от това, което бях видяла. Надявам се да съм избегнала тези стереотипи, които се срещат в съвременната литература при описването на френската действителност. Някои стереотипи обаче не са фикция, а реалност. Баретите и до момента са любим аксесоар сред по-възрастното население в тази част на Франция, но знаех, че никой няма да ми повярва, затова го споменах само веднъж. И, разбира се, французите са вманиачени на тема хляб – пекарните са едни от най-посещаваните места, дори и в такива малки селца. И хлябът там наистина мирише различно. Надявам се да го усетите и от страниците на книгата.
Източник: Harpercollins.com
Вашият коментар
Всички полета са задължителни. ИК „Кръгозор” ви моли да спазвате чистотата на българския език. Мнения с обидно или нецензурно съдържание няма да бъдат публикувани.




