През 1999 год. Брайди завършва „Харвард”, специалност „Английска филология” и е редактор в „Харвард Кримзън”. След това Брайди се издига в издателския бизнес, работейки за „Венити Феър”, „Ню Йорк”, „Саймън и Шустър” и не на последно място като редактор в „Реган Букс”.

През ноември 2004 год. Брайди се оттегля от текущите си задължения, за да пише своя роман, който се появява под името „Не дърпай дявола за опашката”. Благодарна е за безотказната подкрепа на приятелите, семейството, своята литературна агентка и на редактора си от „Уорнър Букс”.

Брайди живее в Ню Йорк заедно със съпруга си и започва работа по своя втори роман.

Превод от интервю с авторката:

Какво Ви накара да напуснете след по-малко от година работното си място?

Напуснах, защото исках да бъда писател. И освен това, за да не ми се налага да работя там. Джудит е изключително трудна шефка. Не беше от хората, за които човек си е мечтал да работи. А и не бих казала, че се нуждаех от дългогодишен стаж при нея, за да осъзная този факт.

О, разбира се, че не – сигурна съм, че сте си създали точна представа за нещата още преди обедната почивка на първия работен ден. Вие бяхте ли свидетел на пристъпи на бурна сексуалност или на антисемитски изказвания, които излизат наяве сега?

Никога не съм я чувала да прави антисемитски коментари. Но, ако ме питате дали ще бъда шокирана, ако това се случи – не, няма.

Изглежда истинската Джудит Реган надминава всеки литературен образ. Смятате ли, че вашият роман изгуби част от своя колорит сега, след като истината за същинската Джудит бе изнесена на показ?

Мисля, че героинята ми Вивиан Грант е достатъчно безпардонна. Но въпреки това определено заглавията в пресата бяха доста шантави.

А бихте ли ги определили като отговарящи на действителността?

Не мисля, че повечето от хората, които са работили с Реган, са останали кой знае колко шокирани от нещата, които са прочели. Предполагам, че събитията са смутили съня на много малко от бившите служителите на Реган Букс. Всичко, което аз прочетох, отговаряше на истината.

Вярно ли е, че сте приели работата в Реган Букс, за да натрупате материал за комерсиален роман?

Не, определено не.

Смятате ли, че казвате нещо ново?

Историите тип “шефката ми идва от ада” не са нова концепция. Но хората искат да четат сюжети, които отразяват нещата от живота им. Логично е читателите да се обръщат към онези книги, които се фокусират върху проблемите на работното място и взаимоотношенията работодател-служител.

ЧЕТЕТЕ ЗА НЕСТАНДАРТНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА ТУК