„Бяха ми нужни трийсет години, за да обобщя и осмисля всички данни и изследвания, свързани с Вселенското енергийно поле, и повече от две години интензивна работа, за да събера суровите данни в 700 страници, които след това да съкратя и оформя в един завършен продукт. Убеден съм, че си струваше чакането. Уверете се сами!” Дейвид Уилкок

Дейвид Уилкок - наричат го Новия Кейси или преродения Едгар Кейси. Дейвид Уилкок е завършил психология в Нюйоркския университет. Той е професионален лектор, автор на филми и изследовател на древните цивилизации, науката за съзнанието и новите парадигми на материята и енергията. Представя своето позитивно виждане за бъдещето след 2012 г. по завладяващ начин чрез наука и мистика. Проучванията му за 2012 година стигнаха до милиони хора чрез филма „Енигмата 2012” и сайта му www.DivineCosmos.com. През 2012 г. се очаква да излезе и новият му филм „Convergence”.

От къде започна всичко?

„Много духовни учители – и древни, и съвременни, са излагали теорията, че ние живеем в един Божествен Космос и че цялото пространство, време, материя, енергия и биологичен живот са продукт на един безкраен разум.

Първата сериозна книга, която прочетох, беше „Как да накараме ЕСП да работи в наша полза” от Харолд Шърман. Бях на седем години. Упражнявах техниките, посочени в книгата, и постигнах забележителни резултати – по този начин доказах на самия себе си, че всички притежаваме вродени паранормални способности, които могат да бъдат развити, и че разумът може да съществува и извън физическото тяло.

В пети клас открих, че д-р Франсис Крик е доказал, че ДНК е прекалено сложна конструкция, за да се появи и развие по случайност. Още в основното училище вече имах някои успешни опити в съзнателното сънуване. При тези преживявания се озовавах в среда, в която можех да левитирам предмети, да летя, да минавам през стени, да създавам във физическа форма всичко, което си пожелая, или дори да променям с едно щракване на пръсти цялата обкръжаваща ме среда.

Започнах да се чудя – дали нашата физическа реалност може да бъде подчинена на същите закони, поне в определена степен.

В колежа вече се занимавах значително по-активно с тези проучвания, особено след като мой приятел ми разказа за лекцията на свой професор по физика, който обяснявал на студентите си, че НЛО са истински, че са се разбили на нашата планета в Розуел, както и много други факти. Професорът освен това изтъквал, че множество технологични открития са директно следствие от тези събития – всъщност повечето съвременни научни постижения, от лазерите и оптичните кабели, през тефлоновите покрития и компютърните чипове.

За мен беше еднакво впечатляващо и твърдението, че много от съществата, открити в тези кораби, са били хуманоиди – или приличащи точно на нас, или с повърхностни разлики като лилави ириси. Този професор бе работил на най-отговорна позиция в НАСА през 70-те години на ХХ век и твърдеше, че сред хората с неговия достъп на информация това било напълно неоспоримо познание, но трябвало да го крият в тайна, за да се избегне масова паника, която би довела до нова световна война.

До 1995 г. бях прочел повече от триста различни книги, засягащи паранормалната тема, включително НЛО, Атлантида, полтъргайстите, преодоляването на пространството, огъване на лъжици, ЕСП, чудовището от Лох Нес и т.н.

Кулминацията на моите открития беше материалът за Закона на Единния през януари 1996 г. - той представлява невероятно обширна философия на науката и духа, която по един елегантен начин спои всичко, което бях прочел дотогава.

Не исках сляпо да вярвам във всичко, което пишеше в тези книги, затова започнах да правя по-задълбочени проучвания по всички теми. И открих изумително огромно количество научна информация, която можеше да подкрепи идеята, че Вселената е сътворена от живо, съзнателно енергийно поле.”

По материали от световната и българската преса