Стивън Левит

АВТОР

Стивън Левит

На снимката: Стивън Левит със своя бестселър "Големите измами" в ръце.

"Стивън Левит е склонен да вижда нещата по по-различен начин от средния човек. Както и от средния икономист. Тази черта е или прекрасна, или притеснителна, в зависимост от отношението ви към икономистите."

Списание "Ню Йорк Таймс", 3-ти август 2003 г.

През лятото на 2003 г. списание "Ню Йорк Таймс" поръча на писателя и журналист Стивън Дж. Дъбнър да направи очерк за известния млад икономист Стивън Д. Левит от Чикагския университет. Дъбнър, който в момента прави проучвания за книга за психологията на парите, напоследък е интервюирал много икономисти и е открил, че говорят английския сякаш им е четвърти или пети език.

Левит, който току що е получил медала "Джон Бейтс Кларк" (присъждан на всеки две години на най-добрия американски икономист под четирийсет години) напоследък е бил интервюиран от много журналисти и е открил, че мисленето не им е... най-силната черта, както би казал един икономист.

Но Левит решава, че Дъбнър не е пълен идиот.

А Дъбнър открива, че Левит не е човек-сметачна линийка.

Писателят е удивен от творческия подход в работата на икономиста и лекотата, с която я обяснява. Въпреки елитното си образование (колеж в "Харвард" и докторска степен от Масачузетския технологичен институт) Левит подхожда към икономиката по забележително неортодоксален начин. Той разглежда нещата не толкова като учен, а като много умен и любопитен изследовател - като режисьор-документалист например или пък като криминалист, или като букмейкър, чийто пазар варира от спорта до престъпността и поп-културата. Не проявява особен интерес към монетарните въпроси, които повечето хора свързват с икономиката; той буквално отрича постиженията си.

"Просто не знам кой знае колко за икономиката" - казал веднъж на Дъбнър, отмахвайки косата от очите си. - "Не ме бива много в математиката, не знам много иконометрия и освен това изобщо не знам как да се справям с теорията. Ако ме попиташ дали акциите ще се качат или ще паднат, ако ме попиташ дали икономиката ще се разшири или ще се свие, ако ме попиташ дали дефлацията е добро или лошо нещо, ако ме попиташ за данъците - направо ще те излъжа, ако ти кажа че знам нещо за тях".

Онова, което интересува Левит, са нещата и гатанките от ежедневието. Проучванията му са истинско постижение, защото обясняват как всъщност работи светът. Това му отношение е пресъздадено в последвалия очерк на Дъбнър. Според Левит икономиката е наука, която разполага с отлични инструменти за получаване на отговори, но със сериозен дефицит от интересни въпроси. Особеният му талант се състои в способността да задава такива въпроси. Например: Щом наркодилърите изкарват толкова много пари, защо продължават да живеят при майките си? Кое е по-опасно - пистолетът или плувният басейн? Какво в действителност причини резкия спад на престъпността през последното десетилетие? Вземат ли брокерите на недвижими имоти интересите на клиентите си присърце? Защо чернокожите родители дават на децата си имена, които могат да навредят на шансовете им за успешна кариера? Мамят ли учителите, за да се вместят в така важните за тях резултати от тестовете? Корумпирани ли са сумистите? И как така един бездомник в окъсани дрехи си позволява уокмен за 50 долара? Възможно е много хора - включително повечето му колеги - да не признават работата му за икономика. Но той просто е свел така наречената наука до нейната по-първична цел: да обясни как хората получават това, което искат.

За разлика от повечето учени той не се бои да използва личните си наблюдения и любопитните неща, които вижда; освен това не се бои от анекдота и разказа (но се бои от смятането). Той е интуитивен. Пресява купищата данни, за да намери история, която не е намерил никой друг. Намира начин да измери ефект, който икономистите ветерани са обявили за неподлежащ на измерване. Най-трайните му интереси - макар според него самият той никога да не се е потапял в тези области - са измамите, корупцията и престъпността. Шеметното любопитство на Левит се оказа интересно и за хиляди читатели на "Ню Йорк Таймс". Беше затрупан с въпроси и запитвания, гатанки и молби - от "Дженерал Моторс" и нюйоркските "Янки", и щатски сенатори, но и от затворници и родители и от един човек, който в продължение на двайсет години беше водил прецизни записи на търговията си с кифли. Бивш шампион на "Тур дьо Франс" се обади на Левит, за да поиска помощта му да докаже, че сегашните обиколки на Франция се печелят само с допинг. Онова, на което откликваха всички те, бе силата на непоклатимото убеждение на Левит, че въпреки все по-смущаващо объркания, сложен и пълен с измами съвременен свят, той не е неразбираем, не е непознаваем и - стига да бъдат задавани правилните въпроси - е далеч по-интересен, отколкото си мислим.

Нужен е само нов поглед. В Ню Йорк издателите казаха на Левит, че трябва да напише книга. - Да напиша книга ли? - казал той. - Не искам да пиша книга. Вече имаше много повече гатанки за разгадаване, отколкото време за тях. И не мислеше, че от него ще излезе кой знае какъв писател. Затова каза, че предложението не го интересувало. - "освен ако пък не я направим заедно с Дъбнър". Съвместната работа не е за всеки. Но тези двамата - които оттогава нататък станаха "ние" двамата - решихме да обсъдим дали можем да направим такава книга.

Така се роди "Големите измами".

Книги от този автор

Не можем да намерим продукти, отговарящи на селекцията.