Най-добрите умове са тези, които са готови да преосмислят възгледите си и да променят мнението си - тези, които са готови да признаят, че може и да грешат. Тезата е на  Адам Грант, чиято последна книга „Помисли пак” приканва читателите да преосмислят почти всички свои възгледи.

На върха на пирамидата, изобразяваща моделите на мислене, Грант поставя хората, готови да променят възгледите си и да се учат цял живот.

В свои публикации в Туитър той предлага няколко интересни теми, които  да бъдат преосмислени конкретно през 2022 г.  Голяма част от тях могат да преобърнат вашите обичайни практики и разбирания за това как да бъдете добри лидери, убедителни оратори или дори истински приятели. И дават повод за размисъл в началото на новата година.

1. Опитът.

До каква степен цените опита? Когато трябва да наемете служител за ключова позиция, търсите ли човек със сериозен предишен опит? В края на краищата някой с доказан професионален опит със сигурност ще отговори на вашите изисквания.

Грант ви кани да преосмислите това убеждение - ако разгледате данните, ще видите, че то е погрешно. Той цитира метаанализ на 81 проучвания, които сравняват предишния опит на кандидатите за работа с тяхното представяне след назначаването им. „Настоящите констатации показват, че критериите за оценка на професионалния опит преди наемане на работа, използвани от организациите при подбора на кандидати, като цяло не са добра база за прогнозиране на бъдещото представяне на кадрите и за тяхното текучество”, пишат изследователите и предупреждават работодателите да спрат да използват тези критерии при подбор на кандидати, „освен ако не се появят други позитивни качества”.

„Вместо това, наемайте хора, готови да се учат, съветва Грант. – Важно е колко добре могат да се научат да вършат дадена работа, а не колко дълго са я вършили преди това.”

2. Почивката.

Кога отделяте време за почивка? Грант пише, че в нездравословните култури „хората възприемат почивката като отделяне на крака от педала на газта“. Искате да стигнете колкото се може по-далече, правите колкото се може повече и едва когато сте твърде изморени да продължите, си давате почивка.

Грант предлага вместо това да започнете да мислите за почивката като за горивото, което позволява на педала на газта да работи. „Правете редовни почивки, за да поддържате енергията си и да избегнете „прегарянето“. С други думи, дори да не усещате умора – състояние, което повечето от нас така или иначе не умеят да разпознават – вие трябва да си вземете почивка сега, за да имате повече енергия след това.

3. Писането.

Защо пишете? Най-вероятно защото имате какво да кажете. Независимо дали става въпрос за бележка до екипа ви, публикация в блог, изразяване на мнение, или дори книга, причината да отделите време за писане се крие във възможността да споделите своите идеи, прозрения, опит и знания с околните.

Причината е чудесна, но Грант иска да помислите и за друга: това е отличен начин да обмислите и разберете собствените си разсъждения и идеи. „Писането разкрива пропуските във вашите знания и логика. То ви принуждава да формулирате предположения и да обмисляте контрааргументи, отбелязва той. – Честото писание е един от най-добрите начини за развиване на остър ум.“

4. Помагането за преосмисляне.

Как да накарате другите да преосмислят собствените си възгледи? Знаете, че грешат, но как да ги накарате да осъзнаят, че грешат?

В този случай мнозина разчитат на данните - показваме на другите събраните факти и цифри. Споделяме анекдоти и лични преживявания, които подкрепят тезата ни. Или използваме силата на аргументите си, за да се опитаме да ги убедим.

Грант съветва да изоставим тези тактики, защото не са много ефективни. В свое есе, публикувано в „Ню Йорк Таймс“ и базирано на книгата му, Грант описва собствените си усилия да накара свой приятел – противник на ваксините, да промени мнението си. След като прави проучване, той решава да пробва с мотивационно интервюиране. Това е подход, при който задавате на някого отворени въпроси за неговите убеждения и мнения - почти като на интервю. Вместо да представи на приятеля си научни данни, Грант го попитал за неговото мнение за справяне с пандемията. В крайна сметка и двамата поне малко отворили умовете си. Приятелят му допуснал, че в някои случаи ваксините може и да имат смисъл. А Грант променил мнението си за значението на това да убеждава другите в своите възгледи.

5. Различните възгледи.

„Най-ясният знак за интелектуална химия не е да се съгласяваш с някого. А да се наслаждаваш на несъгласията между вас“, казва Грант.

И така, вместо да прекарвате времето си с хора, които споделят вашите възгледи, колкото и удовлетворяващо да е това, бихте могли да прекарвате известно време с онези, които не са съгласни с вас, но чиито умове уважавате. Когато откриете човек, който не споделя вашите убеждения, но на вас ви е приятно да обсъждате идеите си с него и да изслушвате мнението му, опитайте да го задържите в най-близкото си обкръжение. Хора като него ще поддържат ума ви остър и вероятно ще разширят хоризонтa ви. Може да ви подтикнат да преосмислите някои неща.

 

Превод от  https://www.Inc.com Венета Данабашева